България
и Румъния ще осъществяват съвместно два големи проекта по Дунав
Конференция на тема: "Дунав - коридор на възможности" се провежда днес
в Лом. Водещи са ръководителят на екипа за България към генералната дирекция
"Разширяване" на ЕК Бриджит Чарнота и кметът на Лом Пенка Пенкова. Сред
участниците са Донато Чарини - ръководител на Представителството на ЕК
в Румъния; от Представителството на ЕК в България; заместник-министърът
на транспорта Весела Господинова; заместник-министърът на регионалното
развитие и благоустройството Искра Михайлова; българският депутат в Европейския
парламент Биляна Раева; представители на бизнеса; на неправителствения
сектор; на екологични организации, и други.
През следващите няколко години България и Румъния ще осъществяват съвместно
два големи проекта по Дунав, които ще се финансират от фондовете на ЕС,
съобщи заместник-министърът Весела Господинова. Единият е на стойност 138
милиона евро и предвижда подобряване на навигацията по река Дунав в критичните
за корабоплаване участъци: от километър 530 до километър 520 - при остров
Батин, и от километър 576 до километър 560 - при Белене. На тези места
ще се увеличи дълбочината на коритото на Дунав, което ще гарантира корабоплаването
по реката дори и при ниски нива. В момента при Батин и Белене има прагове,
които принуждават кораби с товари да изчакват покачване на нивото. Другият
проект е на стойност 15,5 милиона евро и предвижда България и Румъния да
изградят модерна информационна система за навигация и управление на корабоплаването,
съобщи заместник-министър Господинова, цитирана от БТА.
До края на годината се очаква пристанище Лом да бъде концесионирано; то
е оценено на 33 милиона евро, обяви заместник-министър Господинова. Вече
е завършила процедура по концесионирането на пристанищата в Силистра и
в Свищов. В момента България използва едва 10 процента от възможностите
на водния коридор по Дунав, обяви на конференцията Искра Михайлова. Тя
съобщи, че МРРБ разработва програма за финансиране в инфраструктурата на
селищата край Дунав, която да позволи по-пълно използване на водния път.
/ БНР
