И

НОВИНИ

18.06.2007 г.и

Как се възстановява ДДС, платено в държава членка на ЕС

    Практиката показва, че има компании, които очакват данъкът върху добавената стойност, платен от тях в страните - членки на Европейската общност, да им бъде възстановен по общия ред. Т.е. по реда, по който се извършва приспадането и/или възстановяването на данъка, заплатен при придобивания на стоки и услуги на територията на страната.

    В тази връзка те се интересуват как да отразят в отчетните си регистри по чл.124 от Закона за ДДС и в справките си декларации фактурите, които са получили при пребиваването си в държави - членки на ЕС.
    Всъщност редът и процедурите за възстановяване на ДДС в този случай са съвсем различни. Данъкът върху добавената стойност, платен от български фирми и техни представители на територията на страните от Европейската общност, се възстановява по начин, идентичен на възстановянето на данъка, заплатен при придобиването на стоки или услуги у нас от чуждестранни лица. Т.е. близък с реда, определен от чл.81 от ЗДДС. Това е логично предвид хармонизацията на данъчното законодателство на държавите - членки на общността. Правилата в този случай са съвършено различни от тези, регламентирани в общия нормативен ред за функционирането на ДДС на територията на България. Това е една от причините данъкът, начислен на фирмите в други държави членки, да не подлежи на отразяване във фирмените отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, информира nedev.biz, цитирайки вестник Дневник.
    Общата нормативна рамка за функционирането на ДДС на територията на общността е определена от Шестата Директива - 77/388/ЕИО. При изграждането на националната си нормативна база държавите членки имат право да извършват незначителни промени (в определени от директивата граници) от регламентираните в нея правила. В резултат на това данъчните законодателства на страните - членки на ЕС, по даден въпрос са съпоставими и близки. Приспадането и възстановяването на данъка, начислен за стоки и услуги, закупени на територията на дадена държава от лица, установени на тази територия или регистрирани по ДДС в нея, се извършва по познатия ни механизъм - данъкът върху покупките се приспада от размера на начисления данък върху продажбите. За случаите, при които данъчно задължени лица, установени в дадена държава членка, са придобили стоки и услуги в друга държава членка с начислен ДДС (например при зареждане на гориво от фирмите превозвачи, върху разходите за хотел при командировки и т.н) в законодателствата на отделните държави са предвидени специални правила, различни от общия ред.

    Правилата, по които се извършва възстановяването на данъка на чуждестранните лица, установени в държава членка различна от тази, в която той е начислен, са регламентирани в Осма директива - 79/1072/ЕЕС от 06.12.1979 г. В съответствие с този регламент е възприет механизъм, според който държавата, обложила съответните стоки и услуги (данъчната ставка в отделните държави варира от 5-25%), възстановява начисления ДДС въз основа на подадено искане от лицето. Възстановяването става при определени общи условия:
· Стоките и услугите, за данъка върху които се иска възстановяване, да са свързани със стопанската дейност на лицето
· Придобиването им да не е свързано с освободени доставки
· Доставките им да не са без право на данъчен кредит.

    Допълнително условие за приемане на искането за възстановяване е размерът на данъка да превишава определен стойностен праг. За отделните държави членки този праг е различен. Така например за Финландия, Германия и Белгия минималната стойност е 200 евро, за Швеция - 217 евро, Австрия - 360 евро и Великобритания - 190 евро. В България той е определен на 400 лв. Искането за възстановяване обикновено се отнася за покупки, извършени за определен период от време. В отделните законодателства най-често е възприето този период да бъде по-малък от една календарна година, но не по-малък от три месеца. От долния времеви праг има изключения и докато в Германия например се възстановява данъкът върху разходи, направени за тримесечие, в Люксембург фирмите имат възможност да възстановяват платеното ДДС непрекъснато.

    Крайният давностен срок за възстановяване на ДДС в повечето страни от ЕС е краят на юни следващата данъчна година след годината на извършването на покупка или ползването на услуга. В Холандия, Белгия и Япония обаче възстановяват ДДС дори с дата до 5 години назад. За процедурата по възстановяване на ДДС се изискват оригиналните фактури, които впоследствие се връщат на лицата. Ако компанията не разполага с тях, международните експерти изискват преиздаване на тези фактури. Времето за обработка на документите за възстановяване на ДДС е с различна продължителност в различните държави - от 2 до 6 месеца. В повечето държави данъкът се възстановява във валутата, посочена от клиента, както и в местна валута.

    На възстановяване подлежи и данъкът (ДДС или подобен данък), заплатен и в държави извън общността, с които ЕС има сключени споразумения за реципрочност при възстановяването му. Такива са например Япония, Южна Корея, Швейцария, Норвегия, Исландия, Хърватия, Канада, Македония. САЩ и Русия не попадат в тази група. Правилата за възстановяването на данъка за лица, установени извън територията на общността, са определени от регламента на Тринадесета директива 85/850/ЕЕС от 17.11.1986 г.
    В нашето данъчно законодателство разпоредбите на Осма директива на ЕЕС са транспонирани в чл.81 от ЗДДС и от съответна наредба на министъра на финансите, издаването на която е регламентирано във втората алинея на този член. Това е Наредба №11 от 24.08.2006 г., с която се определят условията и редът за възстановяване на платен ДДС в България на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данъка на територията на общността. Правилата за възстановяване на данъка на чуждестранните лица, които не са установени на тази територия, са определени с Наредба №10 от 24.08.2006 г. Посочваме въпросните наредби не случайно. Техните разпоредби до голяма степен се припокриват с тези, уреждащи условията и реда за възстановяване на данъка в другите държави членки. Изрично подчертаваме обаче, че запознаването с условията и правилата им дава само ориентация относно това какви са изискванията за възстановяване на данъка, тъй като няма пълно покритие в изискванията и условията, прилагани в отделните държави.

    Възможностите за административното придвижване на искането за възстановяване и придружаващите го документи са две. Те може да бъдат задвижени от заинтересуваното лице самостоятелно или чрез съответни данъчни агенти, които се занимават професионално с това. В сайта на НАП наскоро бе публикуван списък на данъчни агенти . Когато данъкът се възстановява с участието на агенти, възможностите за неговото превеждане на заинтересуваното лице също са две:
· данъчната служба да преведе данъка на фирмата, а тя от своя страна да преведе на агента дължимата му комисиона за услугата
· възстановената сума да бъде преведена на агента, който си удържа комисионата и превежда разликата на фирмата.

    Обръщаме внимание на фирмите, че услугата на данъчните агенти по възстановяването на данъка също е облагаема услуга и за нея следва да се начисли ДДС по схемата за обърнатото данъчно задължение. Данъчна основа за нейната доставка е комисионното възнаграждение, заплатено на агента. / ит