И

НОВИНИ

13.06.2007 г.и

Градовете на бъдещето - мегаполиси или коптори?

    Тази година светът ще премине една значителна граница - за първи път повече хора ще живеят в градовете, отколкото в селата. Независимо дали ще е роден в града или ще мигрира от провинцията, индивидът, който ще наклони везните, ще е обграден от твърди стени и болести в града на бъдещето - огромен коптор от Третия свят. Така поне си представят бъдещето на градовете авторите от списание Forbes.
    До 2030 приблизително 5 млрд. души от общо световно население от 8,1 млрд. души ще живеят в градовете. Около 2 млрд. от тях ще живеят в бедняшки квартали, главно в Африка и Азия, с недостиг на чиста вода, заобиколени от отчаяние и престъпност.
    Тези квартали вече са огромни. Според Майк Дейвис, автор на "Планета от коптори", близо 80 на сто от градското население на Нигерия, или около 41,6 млн. души, живеят в такива квартали. За Индия тези цифри са съответно 56% и 158,4 млн. души.
    За външния човек животът там изглежда непоносим и той си задава въпроса по-добре ли се чувстват жителите на тези квартали там, отколкото в родните си села? Отговорът често е да. Преди всичко повечето от тях са се преместили по собствен избор, най-вече в търсене на по-добри икономически перспективи, като мнозина ги откриват.
    От друга страна обаче според Дейвис в големите азиатски и африкански градове ръстът на работните места не може да настигне разрастването на града от 90-те години насам. Освен това в бедняшките квартали болестите са много по-разпространени, отколкото в селата.
    Въпреки това мечтата за по-добър живот в града се запазва. Очаква се до 2030 г. градското население да расте годишно с 1,78% за сметка на това в селата.
    Турция дава някои примери за справяне с бедността в градовете - в страната има два закона, които дават на незаконно настанилите се на дадено място законни и политически права и дори ги насърчават да инвестират в домовете си.
    Мегаградовете с население от 10 млн. и повече ще се увеличават в Азия, докато градове като Дака, Джакарта, Лагос и Делхи ще преминат границата от 20 млн. души население до 2020 г., според Forbes.
    През 1900 г. най-големият град в света беше Лондон, който дори не влиза в понятието мегаград (такъв с население от 10 млн. и повече души; тогава Лондон е имал население от 6,5 млн.). През въпросната година всички градове в топ 10 по брой на населението са били в Европа или Америка, с едно изключение - Токио, тогава седми в класацията с 1,5 млн. души население.
    Сега Токио е най-големият град в света с население от 35,2 млн. души (по данни на Forbes). Според прогнози на ООН до 2015 г. японската столица ще задържи водещата си позиция, като жителите й ще наброяват 35,5 млн. души. Ръстът на населението на града обаче намалява и демографското бъдеще принадлежи на Мумбай, Шанхай и Дака.
    Дори и населението на света евентуално да се задържи между 9 и 10 млрд. души, мегаградовете ще продължат да растат, тъй като бедните жители на селата ще продължат да мигрират към градовете въпреки очакващите ги там проблеми - престъпност, замърсяване, рушаща се инфраструктура и липса на жилища.
    Добрата новина е, според Forbes, че развитите страни вече са минали през изпитанието на урбанизацията и са оцелели. САЩ е имал три града в топ десет по брой на населението през 1990 г. - Ню Йорк, Чикаго и Филаделфия. Страната е била урбанизирана на 50% през 1920, а в днешно време повечето американци живеят в градовете, при това доста удобно. Същото е вярно за останалите страни с градове в челната десятка в края на миналия век.
    Изводите за Третия свят са, че урбанизацията несъмнено в трудна и травмираща, но не е задължително да приключи с пълен погром.
Останалите градове, за които ООН прогнозира, че ще бъдат в топ 10 по население през 2015 г., са Мумбай с 21,9 млн. души очаквани жители, Мексико сити (21,6 млн.), Сау Паулу (20,5 млн.), Ню Йорк (19,9 млн.), Делхи (18,6 млн.), Шанхай (17,2 млн.), Калкута (17 млн.), Дака (15,2 млн.) и Джакарта (16,8 млн.).
    Съществува обаче и точно обратният феномен - обезлюдяването на градовете. Различни фактори като промените в климата и застаряващото население могат съвсем да "стопят" даден град, въпреки тенденцията за урбанизация. Не става въпрос само за малки градчета, дори и в проспериращи страни като Япония и САЩ.
    Заплашени от унищожение са и някои по-големи центрове - градове като Лайпциг в Германия, Манчестър и Ливърпул във Великобритания и Детройт в САЩ. Естествено, въпросът дали тези градове ще изчезнат изцяло остава открит.
    Населението на Детройт е намаляло с около една трета от 1950 г. и сега наброява близо 950 хил. души. Очаква се техният брой да спада бавно, но сигурно поне до 2030 г. (интересно е обаче, че предградията на Детройт междувременно растат). Безработицата в града в над 10%. Ако тенденцията се задържи, Детройт ще е неузнаваем до 2100 г.
    Докато за Детройт проблемът е демографски, други градове се обезлюдяват заради природни бедствия. Според изследователи от Калифорнийския университет съществува 75% вероятност Сан Франциско да бъде ударен от голямо земетресение с магнитуд около седма степен до 2086 г. Градът е един от най-бързо намаляващите в Калифорния, като част от цялостното изтегляне на населението от крайбрежието към градовете във вътрешността на континента, а голямо бедствие може да засили тази тенденция.
    Растящото ниво на моретата застрашава градове по целия свят. И докато Холандия има достатъчно надеждни диги и инженерни решения, за да преживее повишаване на нивото на океана с един метър, столицата на южноафриканската страна Гамбия - Банджул, вероятно ще бъде изцяло погълната от океана вследствие на комбинация от ерозия и растящо ниво на водата, според доклад на Световната банка от 2002 г. В същия документ се казва, че нивото на световния океан ще се покачи с между 10 и 90 см тази година и ще засегне много крайбрежни градове, сред които Александрия, Тяндзин, Джакарта и Банкок.
    Явно противоречива съдба очаква Мексико сити - или мегаполис на бъдещето, или обезлюден, тъй като градът потъва. Той е разположен върху подземен водоносен пласт, който е и основният му източник на питейна вода. Всеки път, когато някой от неговите 20 млн. жители си сипва вода, градът потъва по малко. Според някои оценки части от града са потънали с 9 метра за последните 100 години. Освен това се смята, че пластът ще пресъхне и въпреки настоящия бърз растеж на населението затруднените доставки на вода плюс потъващата почва бързо могат да обърнат тенденцията. / investor.bg