Комисия
определи проекта за магистрала "Струма" за абсурден
"Италианците са си оставили ръцете". Така коментира в Благоевград проекта
за автомагистрала "Струма" ръководителят на екипа, съставил доклада по
ОВОС, доц. Добрин Денев. С особени възражения представителите на Общинска
администрация-Благоевград изслушаха доклада по ОВОС за изграждането на
автомагистрала "Струма".
Екип с ръководител доц. Добрин Денев запозна експертите по време на общественото
обсъждане с няколко варианта, предвидени за преминаването на трасето край
Благоевград. Вариантите, обозначени като "жълт", "зелен" и "кафяв", са
дело на италианска и българска проектантска фирма.
Екипът на доц. Денев е ползвал в разработката си и от трите проекта. Според
него в някои участъци италианците, меко казано, "са си оставили ръцете".
Става дума за отсечката от Долна Диканя до Дупница, където според техния
проект магистралата преминава върху газопровода.
"Това
е невежество. Един италиански проектант едва ли ще допусне в родината си
да се проектира по този начин", каза доцентът.
За района на Благоевград мотивите, които изтъкнаха експертите от строителния
отдел, засегнаха преминаването на трасето през земеделски земи, които представляват
изключителен инвеститорски интерес. И в участъка на село Бело поле, и при
Покровник се наблюдава подобна тенденция. Главният архитект на общината
Екатерина Баханова подчерта, че съседните села се предвиждат в бъдеще да
бъдат сателитните райони и там се концентрира част от населението, което
работи в областния център.
Основните искания на благоевградските специалисти, са автомагистралата
да преминава изцяло през десния бряг на Струма. Сагата "магистрала "Струма"
датира вече от 10 години. Отчасти нейното изграждане вече е започнало със
строителството на участъка Перник – Долна Диканя.
Ако успее изцяло да се реализира, тя ще бъде част от международния пътен
коридор №4 Румъния – България – Гърция. Нейното строителство вече няколко
години предизвиква широк дебат в общественото пространство най-вече заради
отнемането на земеделски земи и навлизането в територии, които са с екологично
значение. Според проектантите районът край Благоевград е най-щекотлив заради
гъсто населените места и Кресненския пролом.
Обществените обсъждания, които се правят в населените места, покрай които
трябва да премине трасето, могат буквално да задължат проектантите да коригират
някои свои грешки. В участъка от Благоевград до Кулата обаче повечето експерти
са скептици по отношение на реализиране на строителното намерение. /в
"Вяра"
