От ВАС за ВАС  - НОВИНИ

и

Да не видиш Состра... Възможно ли е това?

    Обекти край Созопол и Троян - родните градове на проф. Божидар Димитров и н. с. д-р Иван Христов, с приоритетно финансиране от НИМ
И тази година пред научния ръководител на археологическа експедиция "Состра" д-р Иван Христов се очертава горещо лято. То започна преди около месец с проучване на южната порта и прилежащите кули, а сега усилията са насочени към вътрешността на крепостта, където е най-представителната постройка - принципията (щаба на военната част). "Тази година трябва да проуча всички централни помещения, да ги очертая и да се покаже физиономията на лагера с основните сгради, улиците... Така че като дойде един обикновен човек да разбере кое какво е и да си каже "А, тук наистина има нещо интересно", са плановете на археолога.

    И действително Состра е интересен обект, с голям потенциал не само за науката, но и за туризма. Това ще е втората крепост, освен тази край Кривина, Русенско, от типа лагер на помощ на военни части, проучена изцяло. Макар и разположена във вътрешността на една от многобройните провинции на най-мощната по онова време империя, Состра е типичен пример за римска фортификация, носеща всички белези на една велика цивилизация.
    Но най-важното е, че това са руини не на обикновен гарнизон, изпълнявал полицейски функции като охрана на прохода и контрол върху романизованото тракийско население, което се бунтувало при всяка данъчна реформа.  Това са останки от цял античен комплекс. Разположен на територия от 5-6 до 10 кв. км в долината на Осъм, той имал население, достигащо до 2-3 хиляди души.
    Така че най-голямата ценност на Состра е един вид "декорът" - нейната архитектура, а не толкова откритите при разкопките предмети, с каквито са пълни музеите и по света, и у нас. Иначе сред находките в античния комплекс има любопитни неща: керамични съдове, фибули, върхове на копия, стрели, пластинки от ризници и много монети. Най-добрите образци сред тях ще бъдат показани в цветното приложение на кратката история-пътеводител "Состра - римски град в полите на Хемус" на Иван Христов. Това луксозно издание, както и вторият том на академичния труд "Состра - проучване на римската крайпътна станция-кастел на пътя Ескус-Филипополис", ще излязат от печат през лятото.
    Намерените досега предмети се намират във фонда на троянския музей; там ще попаднат и всички, които ще бъдат открити в бъдеще. Това е още една привилегия, извоювана от троянския археолог и колегите му в спорове с Министерството на културата, според което музеят ни няма право на подобни притежания.

    По време на разкопките работниците се натъкнали и на други любопитни находки, които вероятно няма да намерят място в музейната експозиция или лъскавия пътеводител - черупки от огромни речни миди. Множество черупки. Според д-р Христов обитателите на кастела са се изхранвали с риба, ловена в Осъм (за което свидетелстват намерените многобройни тежести за срекмета) и миди, вадени също от реката. Неизменна част от менюто им е било и месото: "Околността е гъмжала от дивеч", смята археологът и разказва, че в римската армия е имало войници - професионални ловци, които не давали дежурства по крепостните стени, а се занимавали изключително с лов. Гарнизонът е поддържал добри отношения с местното население, от което също се е снабдявал с храна, а и не бива да се забравя, че пътят Ескус -  Филипополис е бил и търговски.
    Откритите култови предмети, оброчни плочки и др. пък изграждат паноптикума на божествата, почитани в Состра: Херакъл, Митра, Юпитер, Изида и, естествено, Тракийският конник.
    Всичко това е открито и проучено от 2001 г. насам, като особено ефективни бяха последните две експедиции, предимно заради по-високите бюджети, с които разполагаха. На свое неотдавнашно съвещание ръководството на НИМ е определило

    Состра за приоритетно финансиране  през тази година заедно с обекти в района на Созопол - родния град на проф. Божидар Димитров. Така че извън ангажимента, поет в договора с Общината, НИМ ще осигури допълнителни средства за реставрация на крепостта.
    Миналата седмица Состра бе посетена от екип на Националната художествена академия, воден от проф. Валентин Тодоров, който поднови проектите за консервация и реставрация, предвидени за това лято съгласно програмата на Националния институт за паметниците на културата.
"Ако нещата вървят така както са планирани, в скоро време ще имаме един първокласен, много интересен и привлекателен обект, който по значимост и импозантност може да изпревари дори Троянския манастир. Античният комплекс ще носи приходи и на Общината, и на онези, които инвестират в туризма. Както е по целия свят", убеден е Иван Христов.
    За разлика от маската на Терес Состра не може да гастролира по света. И това е повече от добре. Стига хората да научат, че тя е нещо, което на всяка цена трябва да се види: "Да отидеш до Троян и да не видиш Состра? Това не е възможно!"
                                                                                                                                                                                В-к "Троянски глас"
06.06.2006 г.