 |
|
|
|
|
|
Отново за църквата “Св. 40 мъченици” Да бъдат определени по-късни срокове за преосвещаване на църквата “Св. 40 мъченици”, настояват интелектуалци от Велико Търново.
“Това, което сега става на църквата, е юруш стратегия”, заяви вчера скулпторът Панайот Димитров - Понката. Зад неговите думи застанаха иконописецът Стоян Недев, историкът Йордан Димитров, изкуствоведът доц. Цанко Петров, д-р Калин Везнев. Общо 18 мъже са сложили имената си под текста на откритото писмо до министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Сред тях – акад. Иван Радев, професорите Йордан Андреев, Николай Даскалов, Никола Танев, археологът Йордан Алексиев, четирима скулптори, историци, инженери. Името на самия проектант на църквата арх. Теофил Теофилов също фигурира сред тези на 18-те.
“Кратките срокове ще влошат качеството на вътрешното оформление. Г-н премиер, с голяма загриженост се обръщаме към вас да се намесите и спрете тази с нищо неоправдана прибързаност! Естествената дата за освещаването на светинята е 22 септември, денят, в който през 1908 г. е прокламирана Независимостта на България. Нека не превръщаме дългоочаквания празник в предизборна суетня”, се казва в писмото.
“Влагата в сградата е страхотна и тя ще провали стенописите. България ще търси ли отговорност на тези, които пропиляват светините”, емоционално попита скулпторът Панайот Димитров – Понката. Неговото възмущение е предизвикано и от това, че 10-метровият олтар трябва да бъде завършен само за 30 дни, което е нереален срок. “Министерството на културата проспа четири месеца, в които можеше да се работи, и даде заданието чак на 10 май. Това е цинизъм”, ядосва се скулпторът.
“Категоричен съм, че качеството на най-големия стенопис беше похабено на 70%, и не е вярно това, което Здравко Баров обяснява, че по него няма поражения. Ръждата вече е стигнала и върху стенописа, а това е непоправимо. Още когато Здравко Баров сваляше стенописите, той им нанесе повреди, събира се международна комисия, но тя беше поставена пред свършен факт. Затова съвсем отговорно заявявам, че Здравко Баров е престъпник, Симеон Сакскобургготски му е съучастник, заяви доц. Цанко Петров. Той е категоричен, че поставянето на стенописите в това влажно време ще нанесе още повече вреди. Убеден е и в това, че в момента зад “Календарните сцени” би могло да бъде изцедено достатъчно количество вода.
“Църквата в момента е гробница от влага. Трябват поне шест месеца, за да изсъхне мазилката”, категоричен е изкуствоведът.
“В момента полагаме последната мазилка в църквата, но мястото, където е закачен стенописът, е завършено преди месец”, заяви арх. Милен Маринов, който е инвеститорски контрол на обекта. Той заяви, че всичко, което се прави в момента в “Св. 40 мъченици”, е одобрено от Националния съвет на паметниците на културата. Проф. Никола Хаджитанев, който е автор на проектите за вратите и за олтара, следи отблизо как върви работата по тях. “Състоянието на стенописа е добро. Той е пакетиран и при пренасянето му бяха спазени стриктно всички изисквания, за да не бъде наранен. 67% е допустимата влага в църквата и тази цифра не се надвишава”, обясни още архитектът. Църквата ще има подово отопление, ще има и климатична инсталация, част от която вече е пристигнала.
Интелектуалците, които открито изразиха недоволството си вчера, не скриха и това, че се чувстват унизени от факта, че така се бърза само заради изборите. “Паметникът е за всички хора, не за един, пък бил той и премиер. Но и неговият приближен проф. Божидар Димитров също носи вина”, категоричен е Панайот Димитров, който предложи вчера същият модел на обновление да бъде приложен и към църквата “Св. Константин и Елена”, но за следващите избори.
“Всъщност за провалените стенописи и недобре свършената работа никой няма да бъде виновен и никой няма да носи отговорност, защото така е винаги в България”, е мнението и на историка Йордан Димитров.
Малко преди да се разрази този скандал, вчера в църквата “Св. 40 мъченици” пристигнаха 10 надгробни плочи. Мраморните надгробия ще стоят над гробовете на Калоян, свети Сава, Сено, Бесар и Доброслав. Останалите гробове в храма са на хора с неизвестни за археолозите имена. Единствено на надгробната плоча на Калоян ще пише цар, което е изричното изискване на специалистите. Тук е вече и част от олтара, както и няколко стъпала към него. Работата върху олтара и надписването на надгробията ще продължи на място.
в-к Борба
03.06.2005 г.