 |
|
|
|
|
|
Европа ни оставя без пари за земеделие Не са предвидени никакви средства за България и Румъния в бюджета за общата земеделска политика на Европейския съюз - една от главните обсъждани теми на започващата утре среща на върха на ЕС, пише в днешния си брой “Айриш игзаминър”.
Според изчисленията на Европейската комисия за подпомагане на фермерите в двете страни ще са необходими 8 милиарда евро, продължава дъблинският вестник.
Великобритания настоявала тези пари да бъдат намерени в сегашния бюджет, без специално да се предвиждат.
Британският премиер Тони Блеър посочил, че огромна част от субсидиите за подпомагане на земеделието, общо 45% от целия бюджет на ЕС, отиват за френските фермери.
Дали обаче френските фермери ще се съгласят да жертват от субсидиите си за балканските си колеги, не става ясно от материала в “Айриш игзаминър”.
Пожертвана е представата за плавно разширяващ се ЕС след референдумите във Франция и Холандия, коментира в днешия си брой “Гардиън”.
Членството на Турция е причина везните да се наклонят в полза на отхвърлянето на Европейската конституция във Франция и Холандия.
Европейските лидери сега трябва да преосмислят плановете си и времевите си таблици за преговори с нови членове на общността, продължава “Гардиън”.
Ще има трудности с всичките три различни категории от потенциални кандидати, тъй като те заемат различни сфери на влияние и се свързват с различни предразсъдъци.
По принцип най-лесно би станало приемането на групата държави от Югоизточна Европа – България и Румъния, които трябва да се присъединят през 2007 г.
По отношение на Хърватия има надеждни очаквания.
За България и Румъния не става дума толкова за разширяване, колкото за изпълнение на поета задача, запълване на празно място в картата на обединена Европа, предотвратяване на възможността за нова война като тази в бивша Югославия.
Румъния и България обаче трябва, както и предишните кандидати, да изпълнят известни условия и е възможно да има кратко забавяне, добавя “Гардиън”.
Големите проблеми, чието решаване се затруднява от случващото се в момента в ЕС, са на територията на бивша Югославия.
Не е ясен статутът на Косово, но след войните през 90-те години повечето европейци нямат да нужда да бъдат убеждавани, че членството в ЕС ще донесе стабилност на Балканите.
По-сложен и по-отдалечен във времето е въпросът за членството на Украйна (и на Беларус, ако настъпи промяна на политическия климат в страната), тъй като има огромна разлика между западните членове на съюза и източните.
На Запад трудно приемат идеята съседките на Русия да навлязат в европейска орбита.
Но тревожните чувства, предизвиквани от Русия, са ключът към мотивацията и на приемащите, и на приеманите. Тази тревога намалява в посока запад и съответно и общественото мнение се променя по същия начин.
Грузия и Армения са извън фокуса на дебата за разширяване на ЕС и след референдумите възможностите им са намалели.
По отношение на Турция урокът е, че идеята за членство сама по себе си не е лоша, но в Европа не е достатъчно добрите идеи да се казват, за тях трябва се убеждава.
news.bg
29.06.2005 г.