 |
|
|
|
|
|
Универсалната библиотека - на една ръка разстояние От времената на шумерските глинени плочки до днес хората са "публикували" поне 32 милиона книги, 750 милиона статии и есета, 25 милиона песни, 500 милиона изображения, 500 хиляди филми, 3 милиона видео-, телевизионни и късометражни филмчета и 100 милиарда уебстраници.
Целият този материал сега се съхранява по архивите и библиотеките на света, пише вестник Дневник. Когато всичко това бъде дигитализирано, то ще се компресира (според днешните ни възможности) в 50 петабайта информация върху твърди дискове. Днес това може да се побере в сграда с размерите на малка градска библиотека. Утре технологията сигурно ще може да го вкара във вашия айпод. Представяте ли си - всички библиотеки ще бъдат в задния ви джоб или в портфейла ви. А защо не един ден и да са складирани направо в мозъка ви?В седмицата на празника на книжнината Дневник ще разкаже за един от най-амбициозните проекти на човечеството - тоталната библиотека на познанието.
В десетки невзрачни офис сгради по света хиляди работници вкарват във високотехнологични скенери прашни книги и така участват в един от най-амбициозните проекти на човечеството. Страница по страница те създават универсалната библиотека, разказва в."Ню Йорк таймс".
Това е древна мечта - да се събере на едно място цялото познание от миналото и настоящето. Всички книги, всички документи, всички концептуални произведения, създадени на всички езици някога по света.
Донякъде това е добре известна мечта, защото далеч назад в миналото за кратко е била създадена такава библиотека. В античната египетска Александрия около 300 година преди Христа е била построена библиотека, чиято цел е била да събере всички ръкописи на света, който са познавали древните. Смята се, че тя е успяла да побере около половин милион свитъци - може би някъде до 70% от всичко, създадено дотогава от цивилизациите на Средиземноморието.
Но още преди злощастният пожар да я унищожи, вече е отминал моментът, в който познанието би могло да се събере на едно място. Непрекъснатото увеличаване на информацията е надхвърлило способността на хората да я обхванат. В продължение на повече от две хиляди години универсалната библиотека - редом с такива неща като шапката невидимка, антигравитационните обувки и офисите без хартия - бе една митична мечта, отдалечаваща се някъде в бъдещето.
До днес. Тази мечта се съживи, когато през 2004 г. "Гугъл" обяви, че ще приведе в цифров вид книгите на пет големи научни библиотеки, за да направи съдържанието им общодостъпно. И наистина, експлозивният възход на интернет само за 10 години от буквално нищо до глобална мрежа ни кара да повярваме в невъзможното.Дали пък библиотеката, събрала цялото познание, не е на една ръка разстояние от нас?
Брюстър Кал, който отговаря за друг проект за сканиране, твърди, че вече съзира първите черти на универсалната библиотека. "Това е шансът ни да се запишем в историята редом с древните гърци", възторжено заявява той. "Това е възможно още с днешната технология, а не да си мечтаем за нещо в бъдеще. Можем да предоставим всички произведения на всички хора по света. Това ще е постижение, което ще се помни за вечни времена - нещо като да изпратиш човек на Луната." И за разлика от старите библиотеки, достъпни само за елита, тази ще бъде наистина демократична и общодостъпна.
В същото време технологията ще преобрази още естеството на това, което днес наричаме книга, и на библиотеките. Универсалната библиотека и нейните "книги" няма да приличат на нищо познато - интернет търсачките ни водят към един "рай на всичкото" и ни отдалечават от парадигмата на хартиения том.Сканиращите технологии са с нас от десетилетия, но дигитализираните книги нямаха особен смисъл, докато не се появиха търсачките като Google, Yahoo, Ask и MSN.
Когато милиони книги се сканират и текстовете им са достъпни от едно място, търсещите технологии ще ни помогнат да си изтеглим която и да е книга, написана някога. В идеалния вариант една тотална библиотека би трябвало да ни позволява да четем всяка статия, писана във вестниците, списанията или журналите. И защо да се спираме дотук? Би трябвало да има още копие от всяка картина, фотография, филм или музикално произведение, създавани в миналото и настоящето. Да продължим още с всички радио и телевизионни програми, с рекламните клипове даже. А можем ли да забравим интернет? Гигантската библиотека, разбира се, ще се нуждае от копия на милиардите "мъртви" интернет страници, които отдавна не са активни, както и на милионите изчезнали блог постинги - цялата тази ефимерна литература на нашето време.
Някои наши съвременници са убедени, че това ще се случи, докато са живи. Други, предимно тийнейджъри, питат недоволно защо това вече не се е случило (влезте им в положението - някои от тях имат да пишат дълго домашно по история за следващата седмица).
Технологията бързо набира скорост и вкарва цялото познание в дигитални битове. Скоро "Никон" ще спрат да произвеждат фотоапарати с целулоидни филми, а "Минолта" вече го направи, така че вече мислете единствено за цифрова фотография. Почти 100 процента от цялата записана музика вече е дигитализирана, най-вече благодарение на ентусиазирани фенове. На DVD са качени почти всичките половин милион филма, описани в Internet Movie Database. Но поради авторските права и необходимостта физически да разлистваш страници цифровизирането на книгите върви пълзешком. В най-добрия случай 20% от книгите са дигитализирани. С други думи, засега универсалната библиотека не разполага с много книги.Аутсорсинг на познанието
Но това се променя много бързо. Корпорации и библиотеки по света сканират в момента около един милион книги годишно. "Амазон" дигитализираха неколкостотин хиляди съвременни произведения. Станфордският университет (една от петте големи библиотеки, сътрудничещи си с "Гугъл") сканира колекцията си от 8 милиона тома с помощта на швейцарски робот на фирмата 4DigitalBooks. Тази машина с размерите на джип автоматично разлиства страниците и ги сканира със скорост от 1000 страници на час.
Подобно на много други сектори от глобалната икономика и в този повечето работа се върши далеч от Запада. Универсалната библиотека също е продукт на аутсорсинга. Пекинската компания "Суперстар" е сканирала всяка книга от 900 университетски библиотеки в Китай. Досега са дигитализирани 1.3 млн. заглавия на китайски, което е близо половината от всичко, публикувано на този език след 1949 г. В "Станфорд" цената за сканиране на една книга е 30 долара, но в Китай тя е едва 10.
По същата причина Радж Реди, професор в Carnegie Mellon University, реши да прехвърли доста голяма библиотека там, където са "евтините" скенери. През 2004 г. той нае 30 хиляди тома от книгохранилищата на Carnegie Mellon, побра ги в един контейнер и с кораб си изпрати в 20 сканиращи "станции" в Китай и Индия. Проектът му Million Book Project върви със скорост 100 хиляди страници на ден и той се надява до две години да достигне прага от 1 милион книги.
Част от идеята е да може да се захрани развиващият се свят с лесно достъпни текстове. Китайската "Суперстар" например връща сканираните копия на същите университети, от които е взела книгите назаем. Така за една нощ библиотека с 60 хиляди тома може да се разшири до 1.3 милиона! Цената на дигитализирана книга е едва 50 цента, а значи това е адски евтин начин университетът да разшири колекцията си. Бил Маккой, главен мениджър на издателския бизнес на компанията "Адоб", разказва: "Някои от нас имат вкъщи хиляди книги, могат да отидат до богата книжарница или да си поръчат нещо от "Амазон" и до 24 часа то е при тях.
Но най-драматичният ефект от дигиталните библиотеки няма се усети тук, където сме обкръжени от томове, а от милиардите хора, за които не достигат обикновени хартиени книги - ученици в Мали, учени в Казахстан, жители на отдалечени части на Перу - чийто живот ще се преобрази, когато дори една опростена версия на универсалната библиотека се окаже в ръцете им."Когато книгите се слеят
Един от най-обсъжданите въпроси около универсалната библиотека са дали технологиите ще убият хартиените книги. Засега се смята, че процесът е изгоден и за дигиталните, и за традиционните издатели. Броят на продадените книги по света расте и в същото време има над половин милиард документа в PDF формат, които хората четат, без да разпечатват на хартия. Все повече потребители гледат филми на микроскопичните екрани на мобилните си телефони, а революцията в размерите и качеството на тв екраните загатва за голямо бъдеще пред дигитално сканираните библиотеки.
Още не се е променила обаче представата, че е-книгите на бъдещето ще продължат да възпроизвеждат модела на днешните библиотеки, в които всяка книга лежи на лавицата изолирана, без да знае за съществуването на тази до нея. След когато авторът създаде едно произведение, всичко е в ръцете на читателя/зрителя/слушателя - от него зависи дали ще му придаде живот.
С дигиталните технологии това може да се промени, защото превръщането на мастилените букви в информационни битове позволява невъобразими в момента връзки между отделните произведения. Всяка страница ще "чете" всички други страници.
Идея какво предстои дават проекти като "Уикипедия", онлайн енциклопедията, в която всяка статия препраща към десетки други. В бъдеще "старите" книги може да бъдат навързани по сходен начин от милионите си читатели. Освен линковете в интернет читателят може да слага и свой tag, набираща популярност форма на анотации или лични "бележки в полето", с помощта на които се раждат още нови комбинации и оценки на всяко произведение, осветено от въображението на публиката.
Още нещо любопитно - когато човек търси или чете нещо в интернет, самият факт на спиране на вниманието му се засича и анализира от търсачките с цел да се оптимизират линковете. Това е нещо обичайно за интернет, но напълно отсъстващо в света на хартиените книги. Веднъж интегриран в универсалната библиотека, текстът на книгата вече е неразделен от текстовете на останалите. После идва ред на думите да се навържат така, както го правят книгите. В интернет има около 100 милиарда уебстраници със средно 10 линка, което прави един трилион канала за комбинации в мрежата и именно в това е потенциалната й мощ да ни отвори очите за неща, които не можем да видим на страниците само на една книга. С дигитализирането на книгите четенето се превръща от индивидуално в колективно занимание. Маргиналите спокойно могат да попаднат в центъра, библиографиите могат да се разменят и омесват, а когато твой приятел е прочел нещо интересно и го е маркирал, ти веднага да научиш за това - неговите любими линкове стават и твои. В един момент универсалната библиотека става един много, много, много голям текст - най-голямата книга на света.
chambersz.com
24.05.2006 г.