 |
|
|
|
|
|
Панаирът в Пловдив - вече недостигат места за всички желаещи Когато през 2002 г. новоназначеният директор на Пловдивския панаир Йордан Радев дал под наем и алеите в парка, срещу него се надигнал бунт.
Цяла делегация от персонала дойде, за да ме вразуми да не поругавам 70-годишната градинка, спомня си Радев. Той обаче се наложил и преди есенното изложение разпънал щандове дори в шадраваните.
Оттогава най-големият проблем на Радев е да намери място за всички участници, защото те растат лавинообразно. Една от първите задачи била да инвестира в материалната база.
Другата цел - да се профилира годишният календар по модел на най-големите панаири в света: Дюселдорф, Хановер, Мюнхен, Милано. Специализираното изложение е най-ефективният инструмент за директен маркетинг. Затова и най-натоварената дирекция в пловдивското дружество е "Търговска", а хората с най-много работа - фронт мениджърите.
Не трябва да чакаме фирмите сами да дойдат, а да ги търсим", твърди Радев. И резултатите са налице - сега годишно се провеждат близо 50 профилирани изложби. 13 от тях са безспорно най-успешните в съответния сектор. Типичен пример са селскостопанската "Агра", оръжейната "Хемус", медицинската "Медикус, Денто, Галения"," Принтком" и др. За организирането на "Винария" пловдивското дружество получи голямата награда на Международната асоциация на панаирната индустрия (НИ). Това го изстреля до най-големите изложбени центрове като Мюнхен, Утрехт, Дюселдорф и Хановер. В класацията на ЦИ от 250 члена голожението край Марица заема 16-о място, която го прави най-голямото в Югоизточна Европа.
Последният есенен панаир беше разделен на 10 специализирани изложби с рекорден брой участници - над 3200 фирми от 47 държави. "Специализираните салони са най-съвременният начин за представяне на постиженията във всяка област", казва Радев. Те са предпочитани и от браншовите организации, защото дават възможност на всеки да провери на какво ниво е и накъде да поеме. Социологическите проучвания са другата съвременна практика, която се прилага в Пловдив. Сондажите се правят преди и след изложенията. Резултатите са отправни точки за индивидуална работа с всяка фирма. Над 70% от участниците заявяват, че ще се върнат в Пловдив, а 50% резервират с години напред щандове.
Бизнесът е много предпазлив, но когато се убеди, че има полза, не пести пари, казва Радев. И добавя, че именно в панаира браншовите организации започнаха да провеждат големите си годишни форуми.
Тук се срещат асоциациите в млечната промишленост, на вносителите на селскостопанска техника, кожари, печатари, военна промишленост. Ползата е взаимна - ние им предлагаме отстъпки, те докарват нови клиенти, казва Радев. Амбицията на директора е да върне интереса към пролетния панаир.
Въпреки че комплексът се простира върху 400 дка, всяка есен се пукаме по шевовете, признава Йордан Радев. Затова е набелязал още 40 дка в съседство, които общината може да предостави като апортна вноска срещу дял в дружеството.
Трябват ни свежи пари, за да вдигнем хотел, нови палати и паркинги, това може да стане и чрез външни инвеститори, като се продаде дял от дружеството, казва Радев. Но ако ще се приватизира, задължително държавата трябва да запази мажоритарния си дял, категоричен е директорът. Най-големите панаири по света са с преобладаващо държавно или общинско участие, така е в Хановер, Дюселдорф, Милано, дава пример той.
Покрай пловдивското дружество отново се зашумя, след като наскоро депутатът от левицата Захари Георгиев внесе в парламента проектозакон за панаира. Той предлага минимум 51 % държавно участие, още 15 на сто за община Пловдив. Останалите дялове могат да бъдат продадени чрез явен конкурс. Проектът на депутата Георгиев предвижда панаирът да бъде записан като единственото юридическо лице, което да представлява държавата при международни изложения. Навремето цар Борис издал указ, който утвърждава пловдивския панаир за единствен в България, но сега пазарните закони са други, казва Радев.
Специален закон за панаира цели силово да запази статуквото. Това ще му отреди роля на монополист на вътрешния пазар, което е изключено дори и при сега действащото законодателство, а при влизането ни в ЕС ще е абсурд, коментират бизнесмени и финансисти. Според експерти за да се развива браншът, трябва да имаме няколко панаирни центъра, които да се подкрепят на принципа на скачените съдове.
Така българският изложбен продукт ще се презентира от няколко стълба, които се допълват. Затова при предстоящата среща на Централноевропейската асоциация на панаирната индустрия (СЕРА) във Виена панаирът ще гласува за приемането на софийския Интерекспоцентър в организацията.
Най-хубавото на панаирния бизнес е, че няма място за сива икономика. Забелязали са го и чуждестранните инвеститори. Много от тях, преди да сключат сделка с наша фирма, проверяват дали тя е участвала на панаира. Не случайно в търговската спогодба между България и Кувейт пловдивското изложение е гарант за наши фирми да пробият на чуждия пазар. Последната успешна проява е участието на световното ЕКСПО в Аичи, Япония. Пред българския павилион, организиран от пловдивския панаир, минаха десетки хиляди.
Мечтата ми е, когато влизаш в Пловдив, да пише Добре дошли в града на панаира - не крие амбициите си Йордан Радев. И веднага дава пример с Милано или Хановер, където още на границата огромни табели рекламират градовете с изложбени комплекси.
chambersz.com
02.05.2006 г.