НОВИНИ

и

Фирмената сигурност се оказа сериозен проблем на българските предприемачи

    Всяка компания, която оперира на пазара, е застрашена от различни опасности, които са непредсказуеми и не подлежат на пълен контрол. Тези опасности могат да се разделят на три основни групи, посочва Гайдаров. Първата съдържа т.нар. престъпни посегателства, които по същество са икономически и криминални. Тези посегателства в държавния сектор са приоритет на икономическата и криминалната полиция. В рамките на една частна фирма нещата понякога добиват парадоксален вид, защото когато някакъв служител извърши например кражба, това не винаги е престъпление. Фирмата може да е семейна. Да си представим, че собственикът има дъщеря, която решава, че може да вземе пари или част от имуществото. Това не е престъпление, защото е член на семейството и взема част от тази собственост. Вторият кръг опасности са бедствията, авариите и катастрофите. Те не винаги са резултат от целенасочена човешка дейност и не винаги могат да бъдат предвидени. Въпреки това в структурата на една голяма фирма е необходимо да има специализирано звено, което да помогне на собствениците да ликвидират вредните последствия. Третият кръг сериозни опасности за фирмата произтичат от нелоялната конкуренция. Охранителните фирми, фирмите за охранителни системи, детективските бюра и бизнесразузнавателните кантори се появиха на българския пазар, защото държавата се оказа неподготвена да защитава възкръсналата от небитието частна собственост върху средствата за производство, търговията и начина на живот. Възникналите големи частни икономически сдружения и финансови институции имаха нужда от охрана и структури, които да обслужват една дългосрочна стратегия за упражняване на монополен натиск върху формиращия се капиталов и стоков пазар.
    Практиката на фирми с богат опит показва, че действията на нелоялната конкуренция са изключително опасни. Те имат различни форми на проявления, като най-острата е промишленият шпионаж. В частния бизнес нещата опират преди всичко до опазване на фирмената тайна. Тя съдържа специфична информация, която носи печалба и се нуждае от съответната защита. По тази причина в структурите на една фирма трябва да има съответните звена, които да поемат ангажимента да защитават този особен вид информация. Всяка информация е стока, която струва скъпо и лесно може да се развали, тоест да загуби стойността си.
    Така беше сложено и началото на информационния пазар в България. Информацията стана стока, а не безплатна приятелска услуга. В това естествено няма нищо осъдително, като се изключат някои крайно користни цели. Такава информация е необходима на всеки бизнесмен, за да оцелее и се наложи в условията на пазарна конкуренция.
Няма защо да го крия, каза Димитър Куцаров, президент на охранителната фирма Bodyguard-Fire-K. Налага се да провеждаме и разузнавателни операции. Всеки чужденец, който иска да инвестира, има нужда от информация къде да го направи, как ще бъдат харчени парите му, как ще бъдат пазени и умножавани, с кого ще работи, какви достойнства и недостатъци имат неговите български бизнеспартньори. Всичко това ние му го предоставяме в пакет с личната охрана. Тук има много важна особеност. Един бодигард с добра специална подготовка и обща култура може да свърши много полезна работа, като убеди “своя” бизнесмен да остане в България. И не само него, но и колегите му в страната, от която идва. Професионализмът на телохранителя, съчетан с лично обаяние и добра езикова култура, могат да оставят отлични впечатления у чужденеца за страната ни. И той да я препоръча на свои колеги. Върху това обръщаме много сериозно внимание при подбора и обучението на нашите сътрудници, подчертава Куцаров.
Услугите на тези фирми струват скъпо, но са необходими.
    Преди време столичен строителен предприемач се усъмнил в съдружниците си, че нещо кроят зад гърба му и се обърнал към специализирана фирма за помощ. За това платил 1500 долара. След десетина дни разработката на заподозрените приключва и лицата са разобличени, че искат с измама да присвоят 250 000 долара. Така погледнато, получената информация е излязла на предприемача направо без пари.
    Провалът на някои големи частни икономически субекти у нас между другото се дължеше не толкова на пазарната конюнктура, колкото на подценяването на възможностите за придобиване на изпреварваща пазарна информация и на неправилното насочване и използване на разузнавателните и контраразузнавателни структури. Вместо за защита на корпоративните интереси те бяха употребени за удовлетворяване на лични амбиции и прищевки.
    Мениджърите на фирмите трудно възприемат чуждо мнение, дори когато то е професионално и добронамерено и се базира на точен анализ на събраната информация. Те разчитат предимно на своя опит и познания. Информацията, която получават в ежедневната си работа, е предимно несистематизирана и значителна по обем. Колкото и голям да е интелектуалният им капацитет, те нямат реалната възможност да извлекат всичко, което им е необходимо. Принудени са да възприемат информацията в зависимост от личностните си нагласи или моментни бизнесизисквания и интереси. Така залагат повече на интуицията си, отколкото на рационалния анализ на постъпващата информация. По тази причина голяма част от нея остава неизползвана.
    Членът на Eurosecurity Group Вернер Шорад, президент на FWM Gesellschaft Personal und Security Services GmbH, Берлин, смята България за много важна страна за ЕС. И затова препоръчва извършването на такива законодателни промени, които биха съответствали на европейското законодателство в областта на фирмената сигурност. “У вас държавата и полицията поемат прекалено голяма отговорност. Те трябва да съсредоточат вниманието си върху защитата на обществения ред и издаването на лицензи за охранителна дейност, а защитата на фирмите е работа на частния сектор. Да не говорим, че полицията в България е натоварена с такава неспецифична дейност като прибиране на неправилно паркираните коли по улиците. Това го няма никъде по света. Частните охранителни фирми трябва да назначават и обучават кадрите си така, че да обслужват по най-добрия начин интересите на своите клиенти. И ако наемните охранители нарушат закона по един или друг начин, те трябва да носят своята отговорност изцяло. Полицията трябва да е полиция. Когато я срещнеш, да изпитваш респект пред закона и неговата закрила”, смята германският специалист.
    Димитър Куцаров също е на мнение, че полицията губи мярата и върши неща, които спъват нормалната работа на хората: “Представете си един обикновен човек, който е тръгнал на работа. Естествено бърза, но го спират за рутинна проверка - дай си документите, покажи си аптечката, триъгълника, пожарогасителя. Не дай си боже, да му е изгоряла някоя крушка. Отиде половин час. А сега за нас. Движим се в кортеж. Всяка минута струва пари на охранявания от нас клиент.
    Обикновено става дума за чужденци с делови интереси в България. Досега съм довел няколко десетки големи и по-малки инвеститори. И те си задават въпроса защо, без да е извършено нарушение или не дай си боже, пътно-транспортно произшествие, полицията си позволява да губи времето на гражданите? И отговорът не е добър за нас като държава, която под дърво и камък търси състоятелни хора да инвестират в икономиката. Един пример. Отиваме с група чужди бизнесмени да им покажем нашата светиня Рилския манастир. И край Дупница ни спира КАТ. И защо ни спряха - защото отпред до мен стоеше един афроамериканец. То не бяха проверки на личните документи, накараха го да слезе от колата, само дето не го съблякоха. Тогава щеше да стане дебело положението. А човекът си беше редови бизнесмен от Ню Йорк. Стоеше като гръмнат и през цялото време не можа дума да обели. За няма нищо отидоха 25 минути.
    Първо, трябва да се оправи законът за полицията, оттам отиваме в следствието, прокуратурата, съда, ние сме част от цялата тази верига. И всеки да си знае точно кръга на отговорностите. Полицията трябва да ни пази, нали, а кой контролира това? Никой! Представете си - та ние още нямаме закон за частната собственост, за нейната защита.”
    Според бившия директор на полицията ген. Васил Василев Законът за частната охранителна дейност е добър закон, който създава доста големи параметри за работа на охранителните фирми. Но има друг въпрос, който е от значение за обществото: охранителните фирми трябва да бъдат голям помощник на полицията в борбата срещу криминалната престъпност и нарушаването на неприкосновеността на частната собственост. Затова е наложително да се подготви и приеме закон за частната детективска дейност. Предлагането на детективски услуги от някои охранителни фирми според генерала е нарушение на закона. Защото частната фирма не може да провежда разпити и други процесуални действия, ако това не бъде регламентирано със закон. Той смята, че охранителните фирми трябва да получат достъп до някои картотеки и информационни системи на МВР, а вътрешното министерство да започне да се възползва от информацията, с която частните фирми разполагат за клиентите си. Само при добро партньорство между полицията и частните охранители и съвместно търсене може да се получи добро взаимодействие. Те трябва да си разменят информация. В охранителните фирми има много информация и службите трябва да намерят законова форма да получават и използват тази информация и от своя страна да ги захранват с обратна информация. “Времето ще наложи да се работи съвместно. Такава е и европейската практика”, убеден е генерал Василев, сега експерт към Парламентарната комисия по вътрешна сигурност.
    В ЕС не е въведено много ясно разделение между правомощията на държавата в лицето на полицията и това, което може да прави, да занимава частния сектор, посочва Майнхард Биел, президент на Funkwache AG, Швейцария, член на Eurosecurity Group. В действителност нещата се развиват по доста по-различен начин. В частните охранителни фирми се съхранява много информация. Много бизнесмени търсят тази информация. И срещу съответното заплащане я получават. Когато държавата от своя страна не използва тази информация, тя допуска груба грешка. Проблемът е как да бъде намерен взаимноприемливият начин за обмяна на тази информация. Естествено частният сектор не би трябвало да получава информация, разменяна по линия на държавните органи, защото това би засегнало тяхната сигурност. От друга страна, е примерът с отвличането през март 1996 г. на германския мултимилионер Ян Филип Реемтсма, собственик на едноименния тютюнев концерн. След 33 дни похитителите, ръководени от Томас Драх, получават искания от тях рекорден за Германия откуп от 30 милиона марки и освобождават жертвата си. Паралелно на полицията и частна охранителна фирма е водела свое разследване. Предаването на откупа е извършено от нея, което подсказва, че тя е разполагала с различна (и в случая по-точна) информация от тази на полицията. По време на съдебния процес беше разпространена информация, че голяма част от белязаните марки и швейцарски франкове от откупа са били изпрани в България с помощта на доверени на Драх български граждани. Този случай показва колко сериозно трябва да се помисли за създаването на система за размяна на информация между полицията и частните охранителни и детективски фирми, посочва Биел.
    Манфред Щайзе, ръководител на отдел в Security GmbH, Фрайбург, сподели: “Преди време към нас се обърна една консултантска фирма от Висбаден, която искаше да закупи софтуерно предприятие, за да направи по-ефикасна и печеливша дейността си. Беше си харесала фирма на твърде атрактивна цена с печалби над средното равнище за бранша и пълен портфейл с поръчки. Ние трябваше да проверим доколко представената им оферта отговаря на истината. Проучването ни отне шест седмици. Проверихме цялостната дейност на софтуерната фирма, разговаряхме с нейното ръководство и служители, интервюирахме клиенти, анализирахме пазара и технологиите, прегледахме всички договори. Наложи се да наемем допълнително експерти за някои специфични въпроси. Всичко се вършеше много дискретно, защото ако мениджърите и най-добрите сътрудници разберяха, че фирмата се продава, можеше да се разбягат. След приключване на разследването се оказа, че данните за софтуерната фирма са много преувеличени в положителна насока. Предприятието съществувало от подаянията на фирмата майка, голяма застрахователна компания, която искала да се отърве от него. Предоставената от нас на купувача информация му позволи точно да пресметне шансовете и рисковете от покупката и да заеме по-добри позиции на преговорите. В конкретния случай покупната цена падна с около 30%, докато разходите за услугата представляваха само 2% от цената, на която клиентът ни закупи фирмата. Има случаи, когато покупната цена пада дори до половината от исканата сума, докато цената на услугата се движи в рамките на 2-3% от тази на реално извършената сделка. Вече има фрапантни случаи, при които финалът на преговорите е шок за продавача. Когато германската Siemens купи американския си конкурент Westinghоuse, цената падна от 1,525 млрд. на 300 млн. долара. Оказа се, че американците са преувеличили качествата си.
    Финансовите възможности, активната пазарна стратегия и мениджърският екип, ползващ информация от собствени или наети разузнавателни структури - това са основите, върху които се гради печелившата корпоративна политика. При едно задължително условие - данните трябва да бъдат надеждно защитени. Заплахите за информационната сигурност на всички системи са реалност не от вчера. Преди десет години военното контраразузнаване засече изтичане на поверителна информация от компютри във военното министерство и Генералния щаб. Започва търсене на възможните пробойни за “течовете”. Разследването установява, че в някои компютри има чипове, чрез които информацията може да се тегли чрез спътникова връзка. Устройствата са конструирани така, че в определен момент със сигнал от спътник да могат да бъдат унищожени. Установява се още, че така е изтеглена и информация за военновременните ни запаси и държавния резерв. Малко преди да избухне скандалът, група американски специалисти стартират програма в МО и Генералния щаб за компютърно управление на войските. Няколко месеца те обучавали наши офицери на тънкостите на програмата за контрол и разпореждане. Преди да си тръгнат, подаряват донесените от тях компютри на военните ни. Необходимо уточнение ­- в 1995 г. ние сме още далеч от НАТО и ако тогава вече не сме третирани като враг, все още на нас гледат като на бивш съюзник на Съветския съюз.”

    Информационната сигурност остава сериозен проблем за българските фирми
    Две са изходните точки при дефинирането на политиката на информационната сигурност - кои ресурси трябва да се защитят и срещу какви заплахи трябва да се защитят компютрите. Благополучните швейцарци могат да си позволят “скромните” 3% от БВП за фирмена сигурност, но в България, където няма държавна защита на бизнеса, а и не отделя пари, за да се защитава, гарантирането на подобна сигурност си е направо финансово самоубийство.
    Очакванията за периода 2004-2007 г. са разходите за ИТ сигурност да се увеличат с 15-18 на сто. Развитието на информационните технологии в България все още трудно се доближава до равнищата в напредналите държави. Сигурността навсякъде е подценена като фактор, констатира Нели Боргова, заместник-управител на българския филиал на датската фирма Net4You. Обобщените резултати от специализираното проучване на фирмата показват, че над 93,19% от българските компании не разполагат с достатъчно надеждни системи за защита на данните си. Изследването обхваща системите за информационна защита на 4961 фирми, а резултатите категорично доказват, че голяма част от тях са уязвими и не разполагат с надеждна защита на системите си, посочва Боргова. Най-ниска степен на защитеност се констатира в микропредприятията - 79,61% от тях имат висока степен на риск. Те са най-застрашени от хакерски атаки, защото разполагат с морално остаряла техника или нелицензиран софтуер. Следват малките и средните фирми, респективно с 68,94% и 60,46% степен на риск. Между основните проблеми за малките фирми е финансовата невъзможност да си позволят квалифициран ИТ персонал. Микро-­ и малките компании не са толкова интересни за хакерите, но системите им са привлекателни за другите престъпници, които ги използват като паразитни мрежи за прикриване на следи при атакуване на системи в Интернет. При средните и големите фирми проблемът е по-малък. В тях работят добри ИТ специалисти, които се грижат за сигурността на системите. Сега банките у нас попадат в групата на едни от най-защитените компании, твърди Нели Боргова, и това се дължи на обстоятелството, че отделят най-много средства за сигурността си. Но и те са изправени пред необходимостта непрекъснато да обновяват системите си. Софтуерът се развива непрекъснато и се появяват нови дупки в сигурността.
    Днес “икономическото шпиониране на конкуренцията”, събирането на информация с цел осигуряване на предимство пред съперниците е толкова важен за американците, че занимаващите се с тази дейност - повечето бивши агенти и аналитици от американските разузнавателни служби - се обединиха през 1986 г. в Дружество на професионалните разузнавачи на конкуренцията (SCIP), в което членуват над 2500 души. Това, което ги прави толкова интересни за новите им работодатели от корпорациите, са връзките им със старите служби.
    В резултат на кражби на информация фармацевтичната промишленост на САЩ губи годишно 5 млрд. долара, а загубите на химическата промишленост се оценяват между 3 и 6 млрд. долара годишно. Аналогични са загубите в авиационната и ИТ промишленост. Интересно е да се отбележи, че сред главните “потребители на икономическа информация” са основните съюзници на САЩ - Франция, Великобритания, Германия, Япония, Корея, Израел и Канада. Кражбата на информация, особено когато е съчетана със съвременни средства за анализ и прогнозиране на финансово-икономическите тенденции, може да донесе значителна печалба на отделно взета компания и дори на отделна личност.
    Изясняването на въпроса от кого и от какво да се защитаваш - това е половината от отговора на главния въпрос как да го направим. За това си струва да се пожертва определено време и средства. Даже в относително голяма компания мениджмънтът съвместно с компетентни специалисти може да отговори на тези въпроси едва след няколко работни дни упорита работа. Според Николай Недялков, президент на Асоциацията за информационна сигурност, основните сфери, в които нуждата се чувства особено остро, са банките и финансовите институции, електронната търговия, производството (в това число и на софтуер). Българските експерти по информационна сигурност са се заели да докажат, че проблемите са на дневен ред тук и сега и България не е изолиран остров, на който няма заплаха. Всички сме част от глобалната мрежа и заплахата е глобална, подчертава Недялков.
    Въпросът за фирмената сигурност придобива особена актуалност във връзка с приемането ни в ЕС. На нашия пазар ще навлязат много чуждестранни компании. Гарантирането на фирмената сигурност е нещо повече от водене на борба срещу индустриалния или икономическия шпионаж и нелоялната конкуренция, повече от кражба на тайни, подслушване или компютърно следене. То е повече от противопоставянето на вирусната атака или атаката с насочена електромагнитна енергия. То е всичко това, взето накуп. Всеки делови човек трябва да е убеден, че печалбата ще дойде трудно, ако към парите си не прибави и фирмената сигурност, която гарантира опазването им.

07.05.2005 г.