 |
|
|
|
|
|
Закон от 1950 г. плаши инвеститорите Български закон, приет още през 1950 г, въвеждащ ограничения за сроковете на договорите за наем все още е в сила и плаши наши и чужди инвеститори в недвижими имоти. В чл. 229, от раздел ІV “Наем на вещи” на Закона за задълженията и договорите, е записано, че: "Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години. Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години." Така на практика се отблъскват сериозните инвеститори, които биха искали да закупят или изградят имоти със стопанска цел у нас и да ги дават под наем за по-дълъг период от време.
Един от най-големите проблеми на българския пазар за недвижими имоти е законовото изискване договорите за наем да не бъдат по-дълги от 10 години. Сегашните собственици на големи офиссгради са ощетени от това. След време те няма да могат да продадат на добра цена имотите си, защото до края на наемните договори ще остават 2 или 3 години. Обикновено за такива обекти се продава не само продукта, но и бъдещите приходи от него.
Друг недостатък на нашия пазар на недвижимости е сегашният българският имотен регистър, който се води по името на собственика на имота и така не може да се проследи неговата история. Чужденците решили да инвестират у нас не са очаровани от това, защото не могат да получат цялата информация, която ги интересува. Липсата на информация на нашия пазар се допълва и от факта, че той е малък, което е друг негов негатив, каза тя. Въпреки слабостите през следващите няколко години растежът на пазара на недвижими имоти у нас ще продължава.. Някои сегменти ще се развиват по-бързо от други и ще се получи пренасищане. На пазара на бизнесимоти очаквам да се появят нови продукти, които да отговорят на очакванията на чуждите инвеститори. Голямото предимство на българския пазар на недвижими имоти е бързият му растеж и възможностите за по-висока възвращаемост, в сравнение с централно-европейските държави.
Най-големите плюсове на пазара на недвижими имоти в България са свързани с растежа в икономиката и перспективите за влизане в ЕС., което намалява рисковете за инвеститорите. Покупката на недвижимости у нас носи по-голяма възвращаемост, отколкото в Централна Европа. По начало на по-неразвитите и рискови пазари този показател е по-висок. В момента имотите у нас са силно подценени.
На този пазар обаче има проблеми и той е изправен пред някои заплахи. От проблемите бих споменал безразборното строителство, което може да доведе до деструктивен, вместо до реален растеж в отрасъла, защото се мултиплицират други проблеми. Има опасност спекулативните чужди инвеститори, които са у нас, да решат в един момент да напуснат пазара. Отливът на тези капитали би могъл да доведе до депресия в определени сегменти на пазара на недвижими имоти. Доброто по-нататъшно развитие на финансовия пазар е една от гаранциите за растеж и на пазара на недвижими имоти, защото те са взаимосвързани.Закон за задълженията и договорите (Обн., ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г.; попр., Изв., бр. 2/51 г.; изм., бр. 69/51 г., бр. 92/52 г.; ДВ, бр. 85/63 г., бр. 27/73 г., бр. 16/77 г., бр. 28/88 г., бр. 30/90 г.; изм. и доп., бр. 12 и 56/93 г., бр. 83/96 г.; изм., бр. 104/96 г., бр. 83/99 г. и бр. 103 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2000 г.; доп., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. доп. ДВ бр. 42, изм. бр. 43/2005 г.)… IV. НАЕМ НА ВЕЩИ… 229. Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години. Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.
IMOTI.NET
26.05.2005 г.