 |
|
|
|
|
|
Жълтото училище
 |
Има исторически податки, въз основата на които можем да кажем, че в Троянския
манастир на славянско писмо и четмо деца са се учили още през ХVІ - ХVІІ
в. Нека не забравяме, че през ХVІІІ в. въпросният манастир става център
на оживен стопански, културен и книжовен живот. Първото килийно училище
в Троян, за което е строена сграда, отваря врати през 20-те години на ХІХ
век. Като първи негови учители са запомнени отец хаджи Макарий от манастира
и даскал Вълчо - Василий Йоанович от Колибито.
Около 40-те години на същият ХІХ в. в Троян е открито и първото взаимно училище, за което в двора на църквата "Света Парашкева" е построена през 1847-1868 г. отделна сграда. Най-известните учители, специалисти по взаимната метода, при която добрите ученици помагат в обучението на по-слабите, са дякон Спиридон - Пенчо поп Иванов от Папукчийския род, учил при Христаки Павлович в Свищов, Христо Странджев от Сопот - пловдивски възпитаник, и Стефан Станев - също от Папукчиите. И той учи в Пловдив на издръжката на общината. |
Основите на класното училище в Троян са положени през 1868 г. от Странджев и Станев. Тогава Троян става касаба и нахия - град и община, по волята на русенския валия, помак от Ловешко, Мидхат паша.
Нов етап в развитието на троянското учебно дело се слага, когато в града започва да учителствува Илия поп киряков Белковски (1847-1922 г.) от Устово (Смолян), завършил Пловдивската гимназия и добър познавач на редица учебни дисциплини, между които и езиците руски, френски, турски, гръцки. Белковски и възпитаникът на Одеската духовна семинария Стефан Цвятков Златев (1852-1906 г.), даскал Цвятко, през учебната 1871-1872 г. окончателно оформят профила на трикласното нафийско училище в планинския град. Въпросът е, че няма сграда, подходяща за неговото настаняване. В Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" - София, се пази "Книга за записване доброволни пожертвования на Троянското нахийско училище от 1870 - 1875 г." (НБКМ, ІІ 7643). За написването й е използван тефтер с карирани листове, на брой 52, с големина 33 на 21 см. Характерът на книгата и целта на нейното завеждане стават ясни от титулната страница, където е записано, че тя е предназначена за "Волни пожертвования от родолюбиви и ученолюбиви Господа за въздигането и поддяржанието на Троянското нахийско училище", Троян, 1870 г. Авторите й, от почерците се разбира, че са двама, са използвали за нейното водене известната на времето партидна схема за документи с дарителски характер.
От оглавлението (съдържанието) се вижда, че първата партида в книгата е отделена за "Подароци от родолюбиви лица от разни места", а следващите девет на Троян и селата "Белиш, Орешакът, Колибето, Шипково, Терзийско-Балабан, Беле Осем, Калейца и Далбок-дол". С малки различия от Минко Ив. Марковски и неговите "Спомени и очерки из българските революционни движения 1868-1878" това е обхватът на Троянската съставна община (нахия) от 1868 г.
След първото преминаване на Левски през Троян в 1869 г. лека-полека в коравите глави на троянци започват да се раждат и развиват идеите за организиране читалище, а по-късно и училище, което да постави учебното дело на съвременната за времето си основа. Идеята за построяване на новото училище в Троян е избистрена от главния учител Белковски, преподавал в града от 1870 до 1875 г. По негова инициатива и при активната подкрепа на Иван С. Казанджиев (1834 - 1904 г.), член на революционния комитет и укривател на Левски, общински съветник - ааза, търговец и фанджия, за когото през 1871 г. пише известният унгарски пътешественик Феликс Каниц, както и други видни граждани, започва събирането на волни помощи из общината. Избрано е училищно настоятелство, една от най-важните задачи на което е сключването на безлихвени заеми.
Както се вижда от общия раздел, въпросните помощи надхвърлят рамките на общината. С дарения от по 20-30 или над 100 гроша, сред които се откроява лептата на свищовлията Христаки Ковачев от 1545 гроша и на троянеца Стефан Хр. Владоский от 2000 гроша, са изредени имената на родолюбци от Карлово, Калофер, Ловеч, Пирдоп, Сопот, Ново село, Млечево, "двама полендаци от Брестово", Желязовенската община. Сериозно дарение от 4124 гроша прави братството, 27 души, на Троянския манастир. Помощта на манастира се изразява и в пропагандирането на идеята за училището, с което се печелят поклонниците от други места. Така например, за новата 1874 г. млечовени даряват 38 гроша и 15 пари. От дискос в манастирската църква са събрани 23 гроша и 30 пари. дарение от 200 гроша прави и абаджийският еснаф. Своя дял през 1872 г. дават и седемте троянски свещеника - общо 1289 гроша.
В своите "Спомени" Минко Ив. Марковски изрично споменава, че във връзка със строителството на новото училище общинското управление разхвърля един извънреден налог, който "с удоволствие" се изплаща от данъкоплатците. Това се вижда и от книгата за даренията. Имената на дарителите са отбелязани един път по селища и втори път не по количеството на дадените безвъзмездно средства или пък по години, а по азбучен ред, което говори, че списъците са правени предварително и след това е пристъпено към събирането на налога. В партидата на Троян записването на дарения започва от 1872 г. Отбелязани са имената на 268 дарители, които дават общо 19 516 гроша и 25 пари. Сред тях се открояват Мирчо Иванов Пеноский - 1000 гроша, Нено Маринов - 1005 гроша и 30 пари, Спас Маринов - 1040 гроша. Дарения от по 500 гроша правят Димитър Н. Попов, Дочо Найденов Попохчи, Дуди Велчоский с братята си, братя Иван и Стойко Казанджиев, Иван и Марко Колеви Маркоский, Петко Минков Нанин. Размерите на подобни дарения не само свидетелстват за духовната извисеност на тези прочути в миналото троянци, но и за тяхното материално състояние през 70-те години на ХІХ век. Наред с паричните средства се правят и предметни дарения. Ангел хаджи Петров Балюский подарява 10 мартака, Васил Спасов Бачов, Васил Цвятков Таслаков, Димитър хаджи Василев, Добре Найденов Сапонджи, Пенчо Станчов Дренский и други, подаряват от една до десет коли возия на материали, Стоян Пончов ковач - желязна лопата, а Христо Банчов Дренски - тъкачен стан. В партидата на Белиш са записани само братята Недялко и Пенчо Колюв Пананский, подарили по 25 гроша.
През 1873 г. се слага началото на партидата в Орешак. Записани са 111 душ, направили дарения в размер на 3529 гроша и 5 пари. При някои от имената са отбелязани и махалите - Бранев/Бранюво, Липова могила, Б. страна. Тук са включени и дарители от селата Млечов(о), Враца, днес Стефаново, Извор, Лешница. Интересно от партидата в Орешак е, че Дочо Наюв Дренский дава 50 гроша, но по-късно се отказва от дарението и след името му е отбелязано "зел си ги назад". За широкия интерес, който предизвиква новото училище, свидетелства и годината 1874, когато дарения правят Исо Мутов Ковач и един решетар в размер на 3 гроша и 10 пари, Махмуд Петюв от Извор - 6 гроша, Мето Циганинът - 10 гроша и Хасан Салиоглу от Лешница - 3 гроша. Няма записани дарения в партидите на Колибито и Калейца. Заниманията на техните жители са далеч по-възвишени от някакво си там училище, като например как върви емишът (сушените плодове) по полендашките села и сливовата ракия с локмаруху или чиста трябва да се пие. така поне е отбелязано в други документи.
От Шипково в набирането на средствата участват 34 човека, които даряват 426 гроша и 20 пари.
Селата Терзийско и Балабанско са записани заедно. Общо в дарителската кампания се включват 36 души, от които са събрани 340 гроша и 30 пари.
Село Бели Осъм изкарва 59 дарители, които дават 861 гроша и 35 пари.
В партидата на "Далбоко-Дол" са записани 55 дарители, сред които са събрани 257 гроша и 30 пари, от които 39 гроша и 5 пари в храна. Общият сбор на направените дарения дава сумата 23 750 гроша. С нея и с направените заеми, с безвъзмездната помощ и ентусиазма на троянци, училището е издигнато, за да стане по онова време "по величина, красивост и удобство" второ подир габровското. А за темповете на тогавашното строителство е твърде показателно, че на 23 април 1872 г. е положен основният камък, под църквата "Света Парашкева", а на 26 октомври същата година училището е осветено и открито със слово на учителя Белковски. При неговото изграждане още един път се реализира таланта на големия възрожденски строител уста Генчо от Трявна. В своите "Записки по българските въстания" Захари Стоянов, макар овързан и поведен към неизвестността на турските зандани, не е напуснат от своята наблюдателност и по-късно ще напише: "Най-замечаталното здание в тоя град по онова време е българското училище, измазано в жълта краска, което гордо и величествено стърчеше над останалите домове."
Да, но въпросът с училището има и обратна страна. Марковски споделя: "И още при построяването му то обърнало сериозно внимание на турските големци, у които се породи злъчна завист и явно започнаха да чукат по носа на троянците с думите: "Вие не правите училище, а казарма за московците." И наистина, жълтото училище е на три ката, с четири големи и две по-малки преподавателски стаи, с четири квартири и голям салон на горния етаж, всекидневно посещавано от повече от 300 ученика.
Новото училище радва свободолюбивия дух на троянци едвам пет години. По време на Освободителната война, през август 1877 г. то изгаря заедно с града. През 1894 г. на същото място е построено ново, по-малко, училище с помощ от правителството и средства на хаджи Калчо Станчов Дренски (1808 - 1892 г.), баща на големия наш общественик и дипломат Константин хаджи Калчов. В поименните списъци на дарителите са включени 610 имена, 268 от които са на троянци. Тъй като често след тях фигурира и професията, можем, в едър щрих, да нарисуваме приблизителната социална картина на Троян в началото на 70-те години на ХІХ век като един от прибалканските занаятчийски центрове. Най-широко разпространени занаяти, наред с абаджийството, са казанджийството - 7 майстори, ковачеството - 11, самардожийството - 9, кюркчийството - 6, бояджийството - 7. С по 3-4 майстори са представени занаяти като грънчарството, кацарството, папукчийството, халачеството, терзийството, сапунджийството, табачеството. Срещат се занаяти от по един или двама майстори - черкчийство, дюлгерство, джамбазлък, бозаджийство, фурнаджийство. Като редки занаяти, с единични представители, са керванбашийството, арабаджийството, орешарството. Или общо над 60 - 80 майстори, отделно от калфите и чираците. Това число говори не само за поминъка и порасналото самочувствие на троянските занаятчии и техните възможности да правят дарения, но и за осъзнатата необходимост от разширяване на знанията, особено математическите и по езиците, продиктувано от производствените и търговските интереси на балканджиите, отдавна надхвърлили границите на Османската империя и стигнали до пазарите и културата както на Европа, така и на Изтока.
Тотю ТОТЕВСКИ, В-к "Троянски глас"
23.05.2005 г.