НОВИНИ

и

Кой и как ще плаща инфраструктурата по закон ? Откъде ще се осигурят парите за ВиК и Ел. мрежите?

    Възможността за откупуване на изгражданата от частни предприемачи В и К инфраструктура ще бъде регламентирана със закон, след като Министерството на регионалното развитие и благоустройството не успя да направи това с наредба. Никога не е стоял въпросът, че дружествата могат да отказват свързване с мрежите там, където в плановете е предвидена такава възможност. Така шефът на дирекция “Водоснабдяване и канализация” в МРРБ Пламен Никифоров коментира отмяната на текста от Наредба 4 на министър Валентин Церовски от Върховния административен съд. Подзаконовият акт предвиждаше водните оператори да преценяват приоритетите в инвестиционните си програми според икономическата целесъобразност на даден обект.
    Всяко искане за незабавни инвестиции на места, които не са включени в програмата на едно В и К дружество, означава повишаване на цената на водата. По закон дружествата са длъжни да осигурят свързването на всяка нова сграда с общите мрежи, на практика реализацията на проектите в територия, за която е предвидена В и К мрежа, но не е изградена инфраструктура, зависи от финансовите ресурси на експлоатационните фирми. И заради това приоритетни стават по-големите обекти, а останалите минават в графа „икономическа нецелесъобразност”. Това означава, че ако във В и К дружеството постъпят едновременно молби за свързване на еднофамилна къща и сграда със 100 апартамента, предимство ще има по-големият обект. Така се наложи практиката собствениците и инвеститорите да изграждат външните съоръжения за своя сметка и по проект на
В и К оператора, а след това да му ги предават за експлоатация.
    По този повод петчленен състав на Върховния административен съд отмени текст от новата Наредба 4 за условията за присъединяване на потребителите и използване на В и К системите, издадена от министър Церовски. Жалбата е на адвокат Владимир Георгиев с аргумента, че понятието „икономическа нецелесъобразност” се използва в ущърб на потребителите и за облагодетелстване на естествените монополи. Според него заради господстващото си положение на пазара В и К дружествата си спестяват експлоатационните разходи за изграждане на нови съоръжения и задължават потребителите да правят това за своя сметка. Георгиев се позовава на подобна злоупотреба от страна на „Електроразпределение – Столично”, което в периода 2001– 2002 г. е позволило на над 2 хиляди потребители да изградят сами съоръженията за свързване без да е предвидена възможност за откупуването им. Фирмата беше глобена с 200 хиляди лева от Комисията за защита на конкуренцията. Според адвоката само за този период фирмата е спечелила от потребителите минимум 5 милиона лева.
    За разлика от В и К инфраструктурата, при предаването на електроразпределителните съоръжения в Закона за енергетиката е предвидена възможност за тяхното откупуване на разсрочено плащане. Това може да стане, в случай, че свързването е икономически нецелесъобразно за дадения оператор, но по правило инфраструктурата става негова собственост.
    Възможност за откупуване на В и К съоръженията се предвижда в договорите за присъединяване от една година, но според адвокат Георгиев, досега няма нито един случай на плащане от страна на стопанисващите В и К фирми. Дори се стигало до парадокси нови потребители да се свързват към вече изградени от частни предприемачи съоръжения. По действащото в момента законодателство разходите за инфраструктура са основен критерий за определяне на цената на водата.
    Ако към водния оператор има отправени искания за 10 хиляди разрешения за свързване при цена от 3 до 12 хиляди лева на съоръжение, това означава инвестиция от 3 до 12 милиона лева годишно. От гледна точка на собствениците, които изграждат сами външните връзки, това са разходи, които експлоатационната фирма си спестява. От гледна точка на водните оператори това са непосилни разходи, които могат да се компенсират единствено с повишаване на цената на водата. И омагьосания кръг се затваря, поради липса на прецизна правна рамка.
    Публично правно задължение на дружествата е да осигуряват съответната инфраструктура още при вкарването на един парцел в регулация, а приемането на вече изградените от потребителите съоръжения трябва да става след като плащането е регламентирано. Според МРРБ целта на отменения текст е била да се регламентира възможността за възстановяване на сумата от страна на потребителите. Ако да речем постъпят предложения в „Софийска вода”, че в срок от три месеца трябва да изгради 60 хиляди водопроводни отклонения, е очевидно, че това няма как да стане веднага. Затова се наложи практиката предприемачите да изграждат свързващите съоръжения, а откупуването им от страна на експлоатационните фирми се урежда с вътрешно общински разпоредби. Проблем се създава и заради неяснотата за собствеността на В и К активите. Някои от В и К съоръженията, стопанисвани от дружествата, са изцяло общинска собственост, други – държавна, а около 20% - смесена. ВиК мрежите и съоръженията са публична собственост, а изграждането им е задължение на държавата, общината или В и К оператора. На практика прокарването на инфраструктурата до един имот и изграждането на необходимите съоръжения за свързване с мрежите зависи от волята на общината, а свързването – от фирмата.
    “Софийска вода” работи съобразно одобрена от Столична община, а за в бъдеще и от водния регулатор (ДКЕВР), инвестиционна програма. “Средствата, които са заделени не могат да покрият нуждите към момента, предвид строителния бум в столицата. Затова тези, които се обръщат към нас да изградим улични водопроводи трябва или да изчакат, когато тези обекти ще бъдат включени в инвестиционния план или да поемат инициативата и да ги изградят със собствени средства, след като получат предварителното съгласие на оператора за начина и сроковете за изграждане”.
    В отменения от магистратите чл. 9 на новата наредба е записано, че при промяна на собствеността, върху новия собственик на имота се прехвърлят всички права и задължения във връзка с В и К услугата, за което той трябва да уведоми дружеството в 7-дневен срок. “Отпадането на това нормативно задължение не отменя практическата му значимост и необходимост за правилното формиране на задълженията на новия собственик и респективно бързо и ефективно освобождаване от отговорност на стария собственик за ползваните В и К услуги. Иначе експлоатационното дружество няма как да знае към момента на промяната какви са засълженията на стария собственик, а новият собственик се явява ползвател на услугата без правно основание”. В представения за одобрение от Водния регулатор проект на Общите условия за предоставяне на ВиК услугите е предвиден 30-дневен срок за регистрация на промени.
    Несправедливо е Върховния административен съд да отменя текста от наредбата, с който досега В и К дружествата отказваха да прекарват канализация по улиците, където не им е рентабилно.
    Ако гражданин съвсем наскоро се е нанесъл в нова къща, а преди това е сменил изцяло и за своя сметка отклонението от централния водопровод до дома си, дали ще се съгласи в цената на водата, която той плаща, да бъде включена стойността на извършената работа и вложените материали от неговия съсед. Или ако някой прави къща в края на града – на половин километър от последния водопровод и иска В и К да му направи водоповода, това означава, че този нов водопровод ще бъде калкулиран в цената на водата.
    Досега такива случаи няма. Но с решението на Върховния административен съд съществува съвсем реална опасност този конфликт да се състои. На този етап няма нито едно постъпило искане към В и К за построяването на водопровод там, където няма такъв за сметка на В и К. Всеки инвеститор си плаща.

22.05.2005 г.