НОВИНИ

и

На 25 май в Плевен на еднодневно посещение по покана на областния управител
Николай Русинов пристига внучката на генерал Йосиф Гурко- Катерина Василиевна

    Тя е дъщеря на втория син на генерал Гурко - Василий Гурко, също генерал. Единственият потомък на генерал Йосиф Гурко, идвал досега у нас е генерал Василий Гурко през 1933 година. Отдавнашна мечта на Катерина Василиевна е била  да стъпи на българска земя. Катерина Гурко, с монашеско име Мария, живее в Париж. През август тази година  ще навърши 70 години, родена е на 9 август 1935 година.
    Потомката на Гурко е у нас по покана на фондация МОСТ - Медии, Общество, Семейство, Традиции, чиито председател е известната журналистка Юлия Пискулийска. В София Катерина Гурко ще бъде приета от съпругата на президeнта  Георги Първанов – Зорка Първанова.
    В Плевен ще разгледа Панорамата, къща - музей “Цар Освободител Александър Втори”, Галерия - дарение на акад. Светлин Русев, както и църквата “Свети Николай”.
    Катерина Гурко ще види и бюст-паметника на ген. Йосиф Гурко, който е експониран в плевенската Панорама. Подарен е на Военно-историческите музеи Плевен от семейството на Гурко. Бюст-паметник от бронз. Генералът е във военна униформа с два ордена, един от които Георгиевски кръст

    Генерал-адютант Йосиф Гурко е един от най-талантливите, енергични и прославени руски военачалници по време на Руско-турската война 1877-1878 г.
    Роден е на 28 юли 1828 година в семейство на потомствен дворянин-генерал, което определя бъдещето му на воин, пълководец и администратор. През 1876 година става генерал-лейтенант и командир на Втора гвардейска кавалерийска дивизия. Талантът на този храбър пълководец и далновиден стратег се проявява най-ярко по време на Руско-турската война 1877-1878г. Втора кавалерийска дивизия не взема участие в началната й фаза, но ген. Гурко е определен за командир на Предния отряд. Задачата му е да овладее Търново, балканските проходи и нахлувайки в Южна България да предизвика  смут и дезорганизация в тила на врага.
    След освобождението на Търново, Гурко насочва малкия си отряд през непроходимия Хаинкьойски проход, като атакува в тил турската войскова част, която охранява Шипченския проход, Стара и Нова Загора. След героични боеве с превъзхождащата го по численост армия на Сюлейман паша, Предният отряд е принуден да отстъпи. Изпълнил задачата си, като самостоятелна бойна единица престава да съществува и част от него се включва в отбраната на прохода. След третия щурм за Плевен Гурко командва първоначално сборен кавалерийски отряд, а след това току-що пристигналата императорска гвардия.
    На 24 и 28 октомври 1877 г. под негово ръководство руската гвардия превзема турските укрепени пунктове при селата Горни Дъбник и Телиш. Макар и кръвопролитни, тези сражения са първите спечелени победи на руската гвардия и напълно затварят пръстена около Плевен.
    След победата при Плевен на 10 декември 1877 г. започва реализирането на предложения от него единство правилен стратегически план - форсирането на Балкана. Нова слава му донася трудната и мащабната операция по зимното преминаване на Западния Балкан. Той влага цялата си неизчерпаема енергия, издръжливост, желязна дисциплина и вяра в бойците си. Гурко освобождава София, разгромява Сюлейман паша при Пловдив.
    От 1879 година е командващ гвардейските войски в Петербургски, бил е и Генерал Губернатор в Одески, Варшава, Варшавски военен окръг.
Последните години от живота си прекарва в своето имение - с.Сахарево, Тверска губерния, където умира през 1901 година.

21.05.2005 г.