 |
|
|
|
|
|
България се опитва да догони европейския пограничен модел Половинвековното погранично капсулиране на България от съседните държави, изглежда, ще приключи някъде около 2015 г., ако приетата миналата седмица стратегия на правителството се превърне в реалност. Сигналът беше подаден от правителството с приемането на мащабна концепция за модернизация и изграждането на 15 нови гранични контролно-пропускателни пункта (ГКПП) за периода 2005 - 2015 г. Големият въпрос, чието решение тепърва предстои, е дали плановете на кабинета ще останат само в сферата на добрите пожелания, или отварянето на изостаналите (а много от тях и бедстващи) погранични райони най-сетне ще започне да се случва. Вероятността везните да натежат в полза на забравените през последните десетилетия погранични зони този път е много по-голяма, тъй като за тази цел България може да разчита и на сериозни финансови средства от европейски фондове, както и на по-тежката си дума като член на евросъюза след година и половина.
От началото на промените България не е отваряла нов ГКПП въпреки множеството подписани междуправителствени споразумения и серията „първи копки“, в които са участвали няколко правителства на прехода. Към момента България има 21 пътни ГКПП. Според външния министър Соломон Паси това е твърде малко за страна, която предстои да стане член на Европейския съюз. Между Франция и Германия има пресечна точка на всеки седем километра, а между Германия и Швейцария - на всеки четири километра.
Към днешна дата в България се строят немалко гранични пунктове. За повечето от тях финансирането е осигурено по линия на европейските програми - основно по ФАР - Трансгранично сътрудничество (ФАР-ТГС). Общото между всичките проекти е, че въпреки сключените договори с конкретно разписани срокове има сериозно забавяне в изграждането на пунктовете и няма яснота кога ще бъдат открити. Публично не е известно да са наложени неустойки и санкции за неизпълнение на задълженията от страна на фирмите.
Вече 10 години най-драматична остава ситуацията с изграждането на новите пунктове по границата с Гърция. От 1995 г. България и Гърция имат подписана спогодба за строителството на три нови пункта (при Гоце Делчев - Драма, Рудозем - Ксанти и Кърджали - Комотини). Новите съоръжения трябваше да заработят през 1998 г., но и до момента основният трафик и товаропоток между двете държави продължава да се осъществява през ГКПП Кулата - Промахон. Българските институции прехвърлят вината за това формално и неформално към гръцката страна, като прeз миналата година обяснения по въпроса поискаха и от Брюксел (тъй като основното финансиране се осигурява с пари от европейските данъкоплатци). Според поредните набелязани срокове трите пункта трябва да бъдат отворени през следващата година.
Проблематично съоръжение се оказа изграждането на ГКПП при село Илинден, чрез който се осъществява връзката между Гоце Делчев и северногръцкия град Драма. Заради миграцията на кафявите мечки в региона се наложи да бъде предвиден специален тунел. Самата площадка на пункта беше изградена преди няколко години, а в момента се строи тунелът от българска страна с изпълнител гръцката фирма „Продефтики“. Общата стойност на проекта е 4 млн. евро, от които 3 млн. са осигурени по програма ФАР. По последни прогнози новият пункт при Илинден предстои да бъде открит до края на тази година, но точна дата няма определена.
Забавяне има и при строежа на другите ГКПП. През изминалата седмица най-сетне беше подписан договорът за изграждането на подходния път към граничния пункт Рудозем - Ксанти. По проекта се предвижда да бъде изграден нов 10-километров участък. Стойността на обекта е близо 8 млн. евро, от които около 5 млн. лв. са осигурените средства по програма ФАР - ТГС. Строителите (смесеното дружество „Рудозем“, обединяващо австрийската компания „Щрабаг“ и двете български фирми - „Инжстрой“ и „Виастройинженеринг“) трябва да завършат обекта в двегодишен срок.
С мъчителни темпове напредва и обособяването на нови пресечни точки по останалите граници на България. Един е и основният действащ граничен пункт на българско-турската граница - Капитан Андреево - Капъкуле. През миналата година за реконструкцията му бяха отпуснати 7 млн. лв. от бюджета. Очаква се трафикът по това направление да бъде облекчен, след като през това лято бъде открит новият пункт Лесово - Хамзабейли. Обектът се изпълнява от „Инос 1“ ООД и държавната фирма „Строителство и възстановяване“. За новия пункт бяха предвидени 10 млн. лв., но средствата не достигнаха и строителството му беше забавено.
Според приетата преди около седмица стратегия от Министерския съвет през следващите 10 години България ще трябва да засили сътрудничеството преди всичко с Румъния. Почти половината от новите пунктове (седем) се предвижда да бъдат изградени по северната граница на страната. По три нови съоръжение ще има на българско-гръцката и на българско-турската граница. Два нови пункта предстои да отворят врати на границата със Сърбия. По предварителни разчети средната стойност за строителството на новите пунктове ще е около 2-3 млн. лв. За да не водят новоизградените пътища и пунктове за никъде, е необходимо и съседните държави да предвидят в плановете си развитие на трансграничното сътрудничество с България. В противен случай правителствените намерения за перспективно икономическо развитие може да се окажат само опит за спечелване на електората в забравените погранични зони.21.05.2005 г.