 |
|
|
|
|
|
1,552 млрд. евро са парите от ЕС за земеделието ни Част от субсидиите за “Стара Европа” може да отидат у нас и в Румъния. Земеделските субсидии за 15-те "стари" членки на Европейския съюз
да бъдат съкратени, за да се подпомогнат фермерите в България и Румъния, ако двете страни се присъединят към Европейския съюз през 2007
година, реши Изпълнителната комисия на Европейския парламент.
Решението бе взето с 29 срещу 9 гласа и четирима въздържали се. Очаква се то да бъде последвано от ожесточени спорове за бюджета на ЕС. Комисията е предложила бюджет от 930 милиарда евро за периода 2007-2013 година, което е 1,14 процента от брутния
национален доход.
За първите 3 години от членството ни в ЕС, средствата, предвидени за българското земеделие в договора, който бе подписан на 25 април в
Люксембург, са 1, 552 млрд евро. Те ще се разпределят по три основни направления: за директни плащания, за пазарна подкрепа и за развитие на
селските райони.
Първото перо, по което земеделските стопани ще ползват средства от европейските фондове са директните плащания. Те са най-ясни и най-много
се харесват, защото за производителя е лесно да изчисли колко ще получава. Сумата, определена за директните плащания на страната ни, е 431
млн. евро общо за 2008 г. и 2009 г. През първата година от членството ни 2007, тези плащания ще стават от националния ни бюджет, след което те
ще бъдат възстановени на България от бюджета на ЕС за следващата година.
Както е известно от финансовата рамка, която ни бе гласувана още миналата година, директните плащания през 2007 г. за страната ни отговарят
на 25% от равнището им в 15-те "стари" членки на ЕС и всяка следваща година до 2010 ще се увеличават с 5%. След този срок до 2016 г.
нарастването им ще е от 10% годишно до пълното им изравняване с останалите страни в съюза.
За България бе приложена същата методология като на приетите през м.г. 10-нови членки на евросъюза. И на нас ни беше дадена възможност
да прилагаме много по-опростената схема за единно плащане на хектар обработваема земя. Според нея размерът на средствата се изчислява като
се раздели сумата за директни плащания на използваната земеделска площ.
Дефиницията за използвана земеделска площ (според статистическата служба на ЕС Евростат, независимо дали е в производство в този момент
или не) включва обработваемата земя, постоянните пасища, многогодишните култури (трайни насаждения) и домашните (семейни) градини.
Критериите предвиждат определянето на минимална площ на стопанството, за която може да бъде направена заявка за плащания. Тази площ е над 0,3 хектара (1 хектар=10 декара), като България има правото да я увеличи максимално до 1 хектар. Схемата за единно плащане на хектар можем да прилагаме 3 години и да удължаваме този срок на два пъти с по 1 година.
Друго изискване, от което зависи директното плащане на хектар, е земята да бъде поддържана в добро състояние, при спазване на законодателството за опазване на околната среда. В момента се подготвят свързаните с това минимални норми, които Европейската комисия
предстои да одобри.
Директните плащания за селскостопанските производители можем да допълваме с още 30% (съответно до 55% за 2007 г., 60% за 2008 г. и 65%
за 2009 г.) по два механизма: чрез съфинансиране от националния бюджет или чрез прехвърляне (което ни е позволено само през първите 3 години
и не бива да надвишава 20%) на средства от пакета за развитие на селските райони. България трябва сама да определи, в зависимост от
възможностите си, приоритетните сектори за тези доплащания. Точно те могат да станат източник за стимулиране на животновъдството, за което не
са предвидени субсидии, тъй като се смята, че липсва достатъчно надеждна система за регистриране и контрол. Трябва обаче да се знае, че за да
ползваме двата механизма още през 2007 г., политическото решение за приоритетите трябва да бъде взето предишната година.
Важно е да се подчертае, че договорените параметри за директните плащания са от изключителна важност за формирането на бъдещите
финансови пакети за българското земеделие след преминаването ни към новата схема, въведена след реформата на общата селскостопанска
политика на евросъюза от юни 2003 г.
Второто перо, по което селскостопанските производители ще получават средства от европейските фондове, е т.нар. пазарна подкрепа. Това са
пари, които зависят изцяло от това какви политики ще провежда самият ЕС през съответната година. Той решава дали ще има интервенции в
определен сектор, дали ще има експортни субсидии. Казано по-просто това е политика, към която България се присъединява и която се
осъществява на общностно ниво. Отделно по това направление е включено и подпомагането на организациите на производителите на плодове и
зеленчуци. Те могат да получават 4,1% от това, което са продали. Тоест, парите зависят от обема на тяхната реализация. По този въпрос искам да
отбележа, че е много съществено тези производители да се сдружават, за да има реални субекти, които да получават средствата.
Тенденцията е отделяне на плащанията от производството. Тоест самото земеделие трябва да се ориентира към пазара. Това при нас много
трудно ще стане, защото хората и до ден днешен питат кога министерството ще ни намери реализация на продукцията.
Разпределението на средствата за развитие на селските райони, които са общо 933 млн. евро за трите години, е посочено в съвместна
декларация, приложена към Договора ни за присъединяване.14.05.2005 г.