 |
|
|
|
|
|
20 г. след Чернобил атомът отново се радва на попътен вятър Чернобилската катастрофа преди 20 г. вече е само далечен спомен и ядрената енергия отново е на почит в много страни. Те виждат в нея отговор на изчерпването на течните горива и на климатичното затопляне.
Много политически декларации, както в Европа, така и в САЩ свидетелстват за края на това табу. Разширяването на мирното използване на ядрената енергия и на биогоривата в света може да облекчи бремето, каквото представлява търсенето и разработването на находища на течни горива. Това заяви неотдавна говорителят на държавния департамент на САЩ Шон МакКормак.
По време на срещата на върха на Г8 през март в Москва американският министър на енергетиката Самюъл Бодмън предложи световно партньорство в ядрения сектор, което да позволи на развиващите се страни безопасен достъп до атома под егидата на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). В света се очертава тенденция към разширено използване на ядрената енергия поради покачването на цените на суровините, прекъсванията в доставките на руски газ тази зима и големите инвестиции в мощности за производство на електричество, смятат експертите.
Петролът, газта и въглищата, чиито цени от две години се движат нагоре, представляват 80% от енергията в света. Според експертите петролните резерви и в по-малка степен газовите ще достигнат производствения си пик през следващите три десетилетия. Изискването да се намалят емисиите на газове с парников ефект, свързано с протокола от Киото, налага също индустриалните страни да преосмислят своя “енергетичен микс”.
Запасите от уран, които от географска гледна точка са добре разпределени, може да осигурят до 80 г. консумация при сегашните темпове. Освен това крайната цена на електричеството, произвеждано от АЕЦ, малко зависи от цената на горивото. В Европа единствени Франция и Финландия засега са започнали изграждането на ядрени централи от ново поколение. Великобритания под ръководството на Тони Блеър обмисля да осъвремени ядрения си парк, за да изпълни целите за намаляване на емисиите на СО2 и преди всичко да се освободи до голяма степен от зависимостта от природния газ, който вече трябва да внася, за да произвежда електричество.
В Германия отказът от атома, за който взе решение предишното ляво правителство, още не е поставен под въпрос, но дебатът е подновен в светлината на покачването на цените на енергията и на растящата зависимост на страната от руския газ.
В САЩ правителството на Буш и производителите на електричество ясно показаха, че отново се интересуват от ядрената енергия.
Очаква се Канада да обяви, че приема оферти за изграждане на ядрен реактор.
Що се отнася до Япония, закупуването от Тошиба на американската компания Уестингхаус ще засили конкуренцията в сектора на ядрените технологии. Дори Русия, която разполага с богати запаси на газ, подготвя програма за развитие на ядрения сектор.
Колкото до Китай и Индия, двете надигащи се икономически сили - големи консуматорки на енергия, тяхната енергийна политика решително се насочва по пътя на мащабното използване на ядрената енергия. Пекин лансира амбициозна ядрена програма на стойност близо 50 милиарда долара, за да се сдобие с 40 реактора до 2020 г., а Делхи подписа неотдавна споразумения за сътрудничество в ядрената област с Франция и САЩ.
Въпреки новия попътен вятър, на който се радва атомът в света, трудно може да се избегне дебатът за управлението на ядрените отпадъци, както и за прозрачността на една индустрия, към която населението често се отнася с подозрение.
АФП
17.04.2006 г.