 |
|
|
|
|
|
Проектозаконът за ДДС регламентира ново данъчно третиране при търговията между държавите от ЕС Правителството прие проект на закон за данък върху добавената стойност, който е хармонизиран изцяло с правото на Европейския съюз в областта на косвеното облагане. Той регламентира ново данъчно третиране по ДДС на търговията между държавите-членки. В рамките на общия европейски пазар внос и износ не съществува. Това налага да бъдат въведени няколко нови режима, които ще заменят досегашното облагане на вноса и износа за европейските държави. Проектозаконът дава нови възможности за подобряване на бизнесклимата в страната, като предоставя правото на данъчен кредит при извършване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната – в случаите на т. нар. износ на услуги. Запазва се прагът за задължителна регистрация по ДДС – 50 000 лв., но се дава възможност за доброволна регистрация без оглед на реализирания оборот. Ставката по ДДС през 2007 г. остава 20 на сто.
Министърът на финансите Пламен Орешарски подчерта, че се запазва досегашната тежест на облагане на туристическия бизнес. Ще предложим на Народното събрание ставка на ДДС, която нараства във времето от 7 до 20 на сто. Целта е отрасълът да се подготви плавно за конкуренцията при влизането на страната ни в ЕС. В същото време правителството ще повишава субсидиите и ще осигурява средства за по-добро инфраструктурно обезпечаване на курортите. Предстои да се уточни как ще расте ставката през следващите няколко години след консултации с Асоциацията на хотелиерите, каза министърът.
Законът за ДДС трябва да бъде приет от Народното събрание до края на април, съобщи заместник-министър Георги Кадиев. От следващата година ще отпадне ДДС сметката. Той подчерта, че анализът на Министерството на финансите показва, че към този момент тя носи повече вреди отколкото ползи. Изводът е, че има задържане на оборотни средства, особено при малките фирми. Около 560 млн. лв. е сумата от салдата по всички ДДС-сметки. 70% от фирмите, в чиито ДДС-сметки се задържат значителни суми, са малки фирми. Реализират се и косвени разходи за откриване и поддържане на още една банкова сметка; за допълнителни платежни нареждания и банковите такси за тях (над 1,3 млн. лв. месечно са таксите, които търговските банки получават за поддържането и ползването на ДДС-сметките); за счетоводни услуги; за лихви, които лицата трябва да плащат по кредитите – необходими им поради задържаните средства в ДДС-сметките – годишно около 40 млн.лв.
С новия закон за ДДС се въвеждат 2 нови понятия - вътреобщностна доставка, която замества досегашния режим износ, и вътреобщностно придобиване. Когато българска регистрирана фирма извършва доставка на стоки, които се транспортират до друга държава-членка, и получателят е регистрирана по ДДС фирма, тази доставка вече няма да се третира като износ, а като вътреобщностна доставка, която се облага с нулева ставка. Това означава, че българският доставчик ще издаде фактура, в която няма да начисли данък, а данъкът ще бъде начислен от получателя по ставката в държавата-членка към която се транспортират стоките.
При обратния вариант - стоките се придобиват от доставчик -регистриран в друга държава-членка, а получател е регистрирана българска фирма и стоките се превозват от територията на друга държава-членка към България, вече няма да е налице внос на стоките, а ще е налице вътреобщностно придобиване. Европейският доставчик на практика ще извърши вътреобщностна доставка, за която няма да начисли данък, а българската фирма - получател ще е задължена да начисли данъка по ставката в България.
Когато българска регистрирана фирма доставя стоки до друга държава-членка и получател е нерегистрирано по ДДС лице в тази друга държава-членка, не може да бъде приложен режимът на вътреобщностна доставка и придобиване, тъй като едната страна по сделката не е регистрирано лице. В тези случаи ще е налице дистанционна продажба. При дистанционните продажби ще се изисква доставките да се облагат със ставката в България до момента, в който българската фирма-доставчик не достигне съответния оборот за регистрация по ДДС в другата държава-членка. Тук следва да се има предвид, че всяка държава-членка може да определи различен размер на оборота за регистрация при условията на дистанционни продажби, след достигане на който за българския доставчик ще възникне задължение да се регистрира в тази друга държава-членка, респективно да начислява данък по ставката в тази друга държава-членка.
Проектозаконът предвижда, когато европейска регистрирана фирма извършва доставки към български нерегистрирани лица и за текущата година оборотът от дистанционните продажби надхвърли 70 000 лв., тази европейска фирма ще трябва да се регистрира по ДДС в България.
Във връзка с търговията между регистрирани по ДДС фирми е въведено и понятието тристранна операция. При тристранната операция стоки се доставят от лице, регистрирано в държава-членка А (прехвърлител) към лице регистрирано в държава-членка Б (посредник), което в от своя страна доставя тези стоки към лице, регистрирано в държава-членка С (придобиващ). Стоките обаче се транспортират директно от държава А към държава С. Облагането в тези случаи ще бъде следното: прехвърлителят извършва вътреобщностна доставка към посредника, за която не се начислява данък. Посредникът извършва доставка на стоките към придобиващия, като мястото на изпълнение на тази доставка е държавата С, т. е. извън територията на страната. Тази доставка се документира с фактура, в която не се начислява, но в нея изрично се отбелязва, че задължен да начисли данъка е придобиващия в държава С.
За извършените вътреобщностни доставки и вътреобщностни придобивания регистрираните лица ще имат право на данъчен кредит.
Друг особен режим, който се въвежда с проектозакона, е режимът на облагане на новите превозни средства. Доставката на ново превозно средство е вътреобщностна доставка, която се облага с нулева ставка и при която данъкът се дължи от придобиващия, независимо дали той е регистрирано по ДДС лице. Това означава, че и в случаите, когато физическо лице от България закупува например нов лек автомобил от друга държава-членка, то това лице ще е задължено да внесе данъка по ставката в България. За целта проектозаконът регламентира, че лицата трябва да подадат в съответната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) декларация за придобиването в 14-дневен срок от изтичане на месеца, през който е осъществено придобиването. В същия срок трябва да бъде внесен и данъкът.
Ако лице извърши доставка на нов автомобил от България към друга държава-членка, това лице трябва да декларира тази доставка пред компетентната дирекция в 14-дневен срок от изтичане на месеца, през който е извършил доставката. Данъчната ставка за тази доставка е нулева, т. е. размерът на данъка е нула, а лицето ще може да възстанови платения от него данък при закупуването, придобиването или вноса на автомобила до определен размер.
Данъкът ще се начислява от получателя на стоките, когато той е регистриран по ДДС в България, ако стоките се доставят от регистрирана европейска фирма и монтажът и инсталацията на стоките е за сметка на доставчика.
По отношение на вноса и износа от България към трети страни и територии (извън територията на Общността) няма промени в нормативната база. При внос данъкът ще се начислява от митническите органи, а доставките, свързани с износ, са дефинирани като доставки с нулева ставка и право на данъчен кредит.
Фирмите и данъчно незадължените юридически лица ще са задължени сами да внасят данъка при придобиване на акцизни стоки от регистрирани в други държави-членки доставчици.
Променени са правилата за формиране на данъчната основа. Проектозаконът регламентира, че данъчната основа вече няма да включва неустойките и лихвите за забава, като не съществува и регулация на основата при продажба на загуба. Това означава, че данък ще може да се начислява и върху основа по-ниска от себестойността или данъчната основа при придобиване или внос.
Проектозаконът запазва прага за задължителна регистрация от 50 000 лв., но в него вече се включват и доставките, облагаеми с нулева ставка. В същото време обаче проектозаконът дава възможност за доброволна регистрация без оглед на реализирания оборот. Това означава, че всяко лице, което извършва икономическа дейност, ще може да се регистрира по ДДС. Запазен е и принципът на право на приспадане на данъчен кредит за активите, придобити преди датата на регистрацията по закона. Това право обаче може да бъде упражнено само за налични активи, които са произведени, придобити или внесени не по-рано от 5 години от датата на регистрация (за недвижимите имоти - 20 години).
Проектозаконът въвежда и една специална регистрация за лица, които извършват вътреобщностни придобивания. Когато нерегистрирана по ДДС фирма, включително данъчно незадължено юридическо лице (министерства, общини, лечебни заведения, неправителствени организации и т.н.), осъществят вътреобщностни придобивания за текущата години над 50 000 лв., за тези лица ще възникне задължение за регистрация на основание вътреобщностни придобивания. Задължението за тази специална регистрация възниква преди осъществяване на придобиването, с което лицето надхвърля прага от 50 000 лв., като това придобиване също подлежи на облагане с данък. Веднъж регистрирано, лицето има задължение да начислява ДДС за всяко облагаемо вътреобщностно придобиване на стоки, които се доставят от регистриран в друга европейска държава доставчик до територията на страната. Тези лица нямат право да начисляват данък за другите извършвани от тях доставки и нямат право на данъчен кредит за начисления при придобиването данък. Независимо, че са регистрирани по ДДС на това специално основание, тези лица трябва да следят оборотът от извършваните от тях доставки и при достигане на прага за задължителна регистрация от 50 000 лв. за тях ще възникне задължение за регистрация на общо основание.
По отношение на доставките на услуги от регистрирано по ДДС лице в България към регистрирано лице по ДДС в друга държава-членка също са направени промени. Когато се извършват транспортни услуги, свързани със стоки, превозвани от България към територията на друга държава-членка, както и посреднически услуги във връзка с тези транспортни услуги, мястото на изпълнение на тези услуги е държавата-членка, която е издала ДДС номера на получателя. Това означава, че българският доставчик няма да начислява данък за тези услуги, а задължен да начисли данъка ще е получателят на услугата и то по ставката в държавата-членка, където е регистриран. В тази връзка и българските регистрирани фирми, които получават такива услуги от регистрирани европейски фирми, ще трябва да начисляват ДДС по ставката в България. Подобно е положението и при получаване на т. нар. интелектуални услуги, за които задължен да начисли данъка ще е получателят в България и то независимо дали фирмата е регистрирана по ДДС или не.
Направени са съществени изменения по отношение доставките на стоки при условията на финансов лизинг. Европейското законодателство изисква в тези случаи ДДС да се начисли при фактическото предоставяне на стоката. Ето защо проектозаконът приравнява на доставка фактическото предоставяне на стоки по договор за лизинг (наем), в който изрично е предвидено прехвърляне на собствеността. Данъкът ще е изискуем от доставчика с фактическото предаване на вещта. Регламентирано е и как следва да се коригира данъчната основа при фактическото предаване, в случаите, когато договорът се прекрати или развали. С преходните и заключителни разпоредби е дадена възможност заварените към 1 януари 2007 г. договори по финансов лизинг да се облагат като доставка с периодично или непрекъснато изпълнение. Това означава, че по всички заварени към 1 януари 2007 г. договори лизингодателят ще продължава да начислява ДДС при получаването на всяко пращане. За целта обаче в едномесечен срок от влизането на закона в сила лизингодателите ще трябва да предоставят на компетентната териториална дирекция на НАП информация за тези договори. В противен случай ще се счита, че на 1 януари 2007 г. по тези заварени договори настъпва фактическо предаване на стоките и за стойността на всички оставащи за плащане лизингови вноски ще трябва да се начисли ДДС.
Доставките на т. нар. земя за строеж от освободени стават облагаеми. В същото време доставките на сгради, които не са нови след 1 януари 2007 г. ще се третират като освободени доставки. Нови са сградите, за които не са изминали 60 месеца, считано от датата на която е издадено разрешението за ползване по реда на ЗУТ. Доставчикът ще има право да избере доставките на стари сгради да бъдат облагаеми.
От обхвата на освободените доставки са премахнати правните услуги, доставките на метални отпадъци, приватизационните сделки, доставките на селскостопански стоки.
Доставките на протези за хора с увреждания запазват характера си на освободена доставка само когато се осъществяват във връзка с извършване на здравна услуга. Редуцирани са освобождаванията от ДДС при внос, като е премахнато освобождаването на помощно-технически средства за хора с увреждания и автомобили за тях.
Запазен е принципът, че данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие или на датата на авансовото плащане, като данъчен документ следва да се издаде в 5-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем.
По отношение на правото на данъчен кредит са направени съществени промени. Запазен е принципът, че данъчният кредит се упражнява в данъчния период, за който е възникнал или в някой от следващите 3 поредни едномесечни периода. Данъчен кредит ще възниква за получателя при условие, че последният разполага с фактура и независимо от това дали доставчикът е начислил данък в счетоводството си, в дневника за продажбите и в справката-декларация по ДДС. При досегашния режим изискването за начисляване на данъка при доставчика създаваше много проблеми на получателите по доставката, които бяха потърпевши от действията на доставчиците си. Правото на ЕС обаче изисква правото на данъчен кредит да се упражнява безусловно при наличие на данъчен документ, издаден от регистриран доставчик и този принцип е имплементиран в проектозакона.
Проектозаконът дава възможност данъчен кредит да се ползва и когато лицето осъществява доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха били облагаеми, ако бяха с място на изпълнение на територията на страната. Освен това, за целите на данъчния кредит за облагаеми ще се считат и извършваните от доставчика финансови и застрахователни услуги, когато получател по тях е лице, което не е установено на територията на Общността. При досегашния режим доставчиците нямаха право на данъчен кредит, когато извършваха доставки с място на изпълнение извън територията на страната, т. е. в случаите на т. нар. износ на услуги. Това правеше услугите на българските доставчици неконкурентни, тъй като сумата на данъка, която не се ползваше като данъчен кредит, се включваше в цената на услугите.
Корекции на ползван данъчен кредит ще се правят както и досега – когато със стоките или услугите се извършват освободени доставки, както и в случаите на липси и брак. В същото време обаче, режимът на корекциите на ползван данъчен кредит е облекчен. На първо място корекции няма да се правят ако са изминали над 5 години от годината на упражняване на данъчен кредит (а за недвижимите имоти 20 години). Освен това, ако например дадена стока е използвана 2 години за извършване на облагаеми доставки и в последствие започне да се използва или за освободени доставки или както за облагаеми, така и за освободени доставки, вече няма да се връща целия размер на ползвания данъчен кредит, а само част от него – тази, която съответства само на оставащите години (до изтичане на 5 годишния срок), през които стоката/услугата ще се ползва за освободени или както за облагаеми така и за освободени доставки.
Друг изцяло нов момент в проектозакона, е възможността лицата да ползват данъчен кредит за стоки, за които не са упражнили правото си, тъй като са осъществявали само освободени доставки, но в последствие със същите стоки те започват да извършват и облагаеми доставки. Редът и начинът за упражняването на данъчния кредит, както и неговият размер ще се регламентират с правилника за прилагането на закона.
Запазена е тримесечната процедура за приспадане на данъка, като сроковете за възстановяване след тази процедура е 45-дневен. Съкратен 30-дневен срок за възстановяване е налице, когато лицето е извършило облагаеми доставки с нулева ставка над 30% от всички извършени от него облагаеми доставки, както и когато лицето е получило разрешение от министъра на финансите във връзка с реализиране на инвестиционен проект.
Проектозаконът дава възможност лицата да извършат корекции, в случаите на погрешно съставени документи, включително и в случаите, когато за облагаема доставка е издадена фактура без да е начислен данък или обратното. Старият закон не даваше такава възможност.
С цел предотвратяване на злоупотреби и данъчни измами законопроектът въвежда солидарна отговорност на лице-получател по облагаема доставка за дължим и невнесен данък на друго регистрирано лице, когато е ползвало право на данъчен кредит и е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, без значение дали е реализирана конкретна облага от невнасянето на данъка. При същите условия солидарна отговорност е предвидена и за предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък. Счита се, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е от предходните доставчици по облагаеми доставки с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид; и облагаемата сделка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната цена.
Днес+
12.04.2006 г.