Артишок
и биомед са новите хитове в екопроизводството у нас
Артишок е една от новите култури, към които се насочват екофермите в България.
Истински бум обаче е регистриран в биологичното пчеларство. Броят на пчелните
семейства в чисти зони е нараснал с 40% през 2013 г. спрямо предишната
година, а произведеният биомед е 2718 тона, с 300 повече. Това стана
ясно в Деня на биологичното земеделие, който се проведе в рамките на Международната
селскостопанска изложба „Агра 2015“ в Международен панаир Пловдив.
През последните пет години значително нарастват площите в системата на
контрол и вече са 56 287 хектара, съобщи Нели Вълева, старши експерт в
Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“ в Министерството на земеделието
и храните. Интересът към биопроизводството личии от факта, че култивираните
площи са се увеличили над четири пъти в периода 2009-2013 година. Броят
на регистрираните производители, преработватели и търговци скача с 1000
през 2013 спрямо 2012 г. и достига 3123.
и
и
Най-предпочитани от земеделците са трайните насаждения, техническите и
зърнено-житните култури, според анализ за състоянието на сектора.
Намаляват площите с домати и краставици. Фермерите се преориентират към
праз, артишок, лук, грах и култивирани гъби. Нараства интересът към
орехи, лешници, бадеми, кестени, френско грозде и малини.
Отглеждането по биологичен начин на нетрадиционни за нашата страна култури,
като артишок, маслини, киви, макар и в малки площи, показва, че производителите
се стремят да отговорят на търсенето на пазара и да разнообразят видовете
култури, се изтъква в анализа на министерството.
Екстремно се увеличават насажденията с еколозя. Над 1800 хектара
са добавени през 2013 г. и са станали 3871. Това води до подема в биовинарството.
Скоро 15-20% от българските изби ще имат сертификат за биопроизводители,
сочи прогноза на Националната лозаро-винарска камара.
Предстои скок и в биологичното животновъдство. През 2013 г. се наблюдава
изключително увеличение на площите с ливади и пасища в системата на контрол,
твърдят от земеделското министерство. По негови данни те са 15 476 хектара,
почти двойно повече в сравнение с предходната година. През новия програмен
период вече ще бъде подпомагано и биологичното животновъдство, затова при
него ще има значителен ръст, заяви Нели Вълева.
Български биопродукти бързо намират място на международния пазар.
В Германия, скандинавските страни и Чехия се изнасят 8000 тона екозеленчуци
годишно, или 90% от цялата продукция, а от миналата година фокусът е върху
Балканите, показват данни на Сдружението за модерна търговия. Голяма част
от нашия биомед се изнася на световния пазар, твърдят от земеделското министерство.
Интересът към екологично чистите храни и напитки става все по-силен и на
вътрешния пазар. Тази тенденция пролича на специализираната изложба „БиоАгра
2015“ в Международен панаир Пловдив, която се проведе от 4 до 8 март.
Copyright
© 1993 - 2015 От ВАС за ВАС
