 |
 |
|
|
|
|
|
 |
|
29.03.2007
г.и
|
Michelin избра старозагорска фирма Медина МЕД за бизнес партньор Знаете ли каква част от товарните автомобили в Германия карат с регенерирани гуми? Половината. А в страните от Скандинавския полуостров - 70%. В България едва напоследък около четвърт от собствениците на камиони и автобуси се решават да предпочетат регенерираните гуми пред новите.
Независимо че получават продукт с качества, отговарящи и на най-строгите евроизисквания, при това на двойно по-ниска цена.
Предприемачът Иван Панчов е категоричен: причината е в това, че години наред в България думата регенерат минаваше за мръсна, пише вестник Пари. Хората я свързвали със спомена си за кварталните гумаджии и топлите лепенки, които се разпадали след десетина километра. Докато технологията, по която в Медина Мед работят вече 13 години, е истинско ноу-хау, която няма нищо общо с остарелите ни представи.Началото
То всъщност е през 1991 г., когато възпитаникът на ВНВУ “Васил Левски”, командир на авторемонтен батальон в някогашните Транспортни войски майор Иван Панчов решава да свали мундира и да се впусне в морето на новата за всички пазарна икономика. Продава семейната жигула и купува автобус на старо. След това още един, за да се пробва в превозваческия бизнес. Регистрира в съда Медина Мед ЕТ с широк спектър дейности, но на практика основна се оказва вносът и търговията с автомобилни гуми, носещи щемпела на чешкия завод Barum.
През 1995 г. пръв предложил на германския концерн Kraiburg да закупи от тях технология за студен регенерат и да започне производство. Наложило му се един месец всеки ден да звъни в Германия с офертата си, а оттам му отговарят да се обади пак, но утре. Докато най-накрая си стиснали ръцете и подписали договор за 250 000 DM. По-късно установил, че бавенето от германска страна било заради страха им, че иска да му изпратят виза, за да емигрира.
Първата студено регенерирана гума за камион слязла от поточната линия в старозагорския цех през август 1996 г. И досега е запазена като експонат във фирмения офис. А годишното производство вече е достигнало 35 хил. броя, като на година ръстът се увеличава средно с 35-40%.Инвестиции
В нов цех край София са инвестирани 1.5 млн. лв. през 2006 г. Минимум толкова ще бъдат вложени в сервиза край Бургас. Първоначалните 8 души персонал са станали вече 100, като прецедент е някой да напусне.
През 2002 г. влиза в действие уникалният не само за България, но и за Източна Европа цех за студен регенерат на индустриални гуми, където са инвестирани също 1 млн. лв. В света само на пет места има подобни производства, пресмята собственикът на Медина Мед. Гумите са за тежковози, ползвани най-вече в минната промишленост. Цената им в магазина гони 14 хил. EUR бройката, след регенерата старозагорецът гарантира нов живот за още 30 хил. км при стойност 14 хил. лв. Ако обаче се използва собствен каркас, цената пада до 1/3 от първоначалната.Стоманени нерви срещу бюрокрацията
* Сред клиентите им са Асарел Медет, Челопеч майнинг, Елаците, македонската Бучим, циментовите заводи Златна Панега, вече разчитат на пазари в съседна Гърция и Турция, а неотдавна получили запитване от голяма руска компания, която разработва находище в Сибир.
* Една голяма компания може да си спести годишно до 5 млн. лв. от използването на регенерирани гуми, показват сметките на Панчов при гарантирано качество, защото още през 2003 г. дружеството е притежател на сертификата ECE-Regelung 109, а през 2004 е защитен и TUV сертификат. Двата документа удостоверяват, че производството на Медина Мед отговаря на всички изисквания на ЕС и че в дейността се прилага стриктно системата за управление на качеството.
* Проблемите са най-вече в бюрокрацията. Ако за изграждането на нов цех, доставката на машините и пуска им в действие трябват 12 месеца, само за събиране на необходимите документи и разрешения отиват 6 месеца. И човек трябва да се въоръжи със стоманени нерви.
* След като през 2000 г. подписали договор с Michelin, станало ясно, че отказване не може да има.
* Българският пазар има капацитет през следващите 3-4 години да се удвои, като постепенно се достигнат германските стандарти. А защо не и скандинавските?
По материали от Интернет