И

НОВИНИ

и12.02.2014 г.и

БТА навършва 116 години

    С изложбата „Незаличимо” ще отбележи в Плевен Българската телеграфна агенция своята 116-годишнина. Експозицията, съдържаща непоказвани снимки и текстове от архива на БТА, ще бъде открита на 17 февруари, понеделник, от 17 ч. в художествена галерия „Илия Бешков“ от генералния директор на БТА Максим Минчев и кмета на Плевен проф. Димитър Стойков.
    Уникални, непубликувани и непоказвани досега кадри от архива на БТА ще разкрият пред публиката какво е вълнувало България през 19, 20, 21 век – до днес. Мигове от събитията, през погледа на журналистите от няколко епохи, са запечатани в 45 табла с изображения и текстове. От Освобождението и първата Конституция, през първите години на Княжество и Царство България, войните, въстанията, съпротивата, Народната република, демократичните промени, членството в НАТО и ЕС до събитията днес – „Незаличимо” събира всичко и го представя по уникален начин.
    Изложбата ще покаже не само събитията, а и как са възприемани, с какъв език журналистите са писали за тях, как медиите са улавяли пулса на деня и кое от дневния ред е било значимо за обществото. Наред с думи и снимки от културните ни върхове, достиженията на българския спорт, обществените каузи, знаковите процеси… 115 години от обществения, духовния, медийния живот на България оживяват. Струва си да бъдат видени, а още повече – осмислени…

и

 
 

На 16 февруари, преди 116 години, излиза първият бюлетин на БТА.
Датата е приета за рожден ден на националната информационна агенция на България.

    БТА ще отбележи празника си с тържествена редколегия на 17 февруари 2014 г., от 11:00 часа. Специален гост на събитието, отворено за колеги от медиите, ще бъде доайенът на българската журналистика Петко Бочаров. Броени дни след рождения ден на БТА, Петко Бочаров ще навърши 95 години. Целият си 30-годишен професионален път той изминава в БТА.
    Празникът на агенцията ще продължи в Плевен, където ще бъде представена изложбата „НЕЗАЛИЧИМО”. Tя съдържа непоказвани снимки и текстове от архива на БТА.  Експозицията ще бъде открита от генералния директор Максим Минчев и кмета на Плевен проф. д-р Димитър Стойков на 17 февруари, от 17:00 ч,. в галерия „Илия Бешков”.

    Българската телеграфна агенция е учредена на 27 януари 1898 г. с Приказ 28 на княз Фердинанд I като служба към Министерството на външните работи и изповеданията за доставяне на телеграфни съобщения за събития в чужбина. Със същия приказ е назначен и първият директор - Оскар Искандер, доктор по философия, редактор и издател.
    В първия бюлетин от 4 страници, написан лично от директора на агенцията, са събрани седем новини за борсови цени, за събитията в Балканските страни и преди всичко за здравословното състояние на княгиня Клементина. Преписан е в 6 екземпляра и разнесен лично на абонатите. На следващия ден след излизането му - 17 февруари 1898 г. – седемте новини с марката БТА са публикувани в неофициалния раздел на "Държавен вестник".
    През първата година от съществуването си информационната агенция получава за нуждите си 20 хиляди златни лева от държавния бюджет. Щатът й се състои от директор и чиновник. Бюлетините са по 2-3 страници на ден, излизат в ограничен тираж - за двореца, за министър-председателя и министрите, за някои вестници. Абонаментът за БТА тогава е 10 лв. на месец. Три години писар го пише на ръка, началникът винаги се подписва собственоръчно.
    Първият бюлетин, напечатан на пишеща машина, е от 4 декември 1901 г., но още две години успоредно с печатния текст журналистите пишат и на ръка. До войните БТА получава международна информация главно от две световни агенции - "Хавас" (Париж) и Ройтерс" (Лондон). Сред техническите апарати, използвани през годините в БТА, са морзов апарат, лентова телексна машина "Сименс" - модел 1936 г., използвана до 1963 г., а също и рулонна телеписна машина "Сименс" - модел 1937 г., използвана до 1965 г. През 1982 г. в БТА се въвеждат първите електронни телетипни приемни машини. През 1987 г. агенцията започва да приема телевизионни сателитни програми и да издава поверителен бюлетин за тяхното съдържание. През 1988 г. започва подмяната на пишещите машини с персонални компютри.
    Редица значими фигури от българския обществен и културен живот работят в БТА през годините. Сред тях са Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, Йосиф Хербст, Петър Увалиев, Цветан Стоянов, Серафим Северняк, Стефан Продев и др.
    115 години след излизането на първия бюлетин БТА излъчва денонощно повече от 1000 новини и 2000 снимки от страната и чужбина в 15 емисии. Националната агенция е единствената информационна структура в България, която обработва и излъчва емисиите на световните лидери - Ройтерс, Асошиейтед прес, Франс прес, ДПА, ИТАР-ТАСС, Синхуа, както и на още 30 национални информационни агенции и е техен официално признат партньор.
 
 

115 години от българската история оживяват в изложбата „НЕЗАЛИЧИМО”

    „Незаличимо” е името на изложбата, която ще бъде показана в галерия „Илия Бешков” в Плевен.  Откриването на експозицията е на 17 февруари – понеделник, от 17.00 ч.
    Уникални, непубликувани и непоказвани досега кадри от архива на БТА ще разкрият пред публиката какво е вълнувало България през 19, 20, 21 век – до днес. Мигове от събитията, през погледа на журналистите от няколко епохи, са запечатани в 45 табла с изображения и текстове. От Освобождението и първата Конституция, през първите години на Княжество и Царство България, войните, въстанията, съпротивата, Народната република, демократичните промени, членството в НАТО и ЕС до събитията днес – „Незаличимо” събира всичко и го представя по уникален начин.
БТА навърши 116 години. Достойна възраст, особено за медия. И както всяка годишнина - повод за поглед назад. Вглеждането назад придобива особен смисъл във времена, когато очертанията на бъдещето са неясни. И когато уроците на историята са основа за стабилност – нещо като остров, на който да стъпим, когато е хлъзгаво – за да се огледа обществото наоколо и да види себе си. Архивът на БТА пази историята – видяна през очите на медиите в три века. И помни пътя от първия бюлетин, написан с мастило през 1898, до дигиталната ера, когато информацията пътува почти със скоростта на светлината с едно натискане на “enter”. Днес БТА отваря този архив като прозорец към събитията назад - защото има събития незаслужено забравени и нито едно – незаслужено запомнено.
    Изложбата ще покаже не само събитията, а и как са възприемани, с какъв език журналистите са писали за тях, как медиите са улавяли пулса на деня и кое от дневния ред е било значимо за обществото. Наред с думи и снимки от културните ни върхове, достиженията на българския спорт, обществените каузи, знаковите процеси… 115 години от обществения, духовния, медийния живот на България оживяват. Струва си да бъдат видяни, а още повече - осмислени.
 

    ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
    БТА е една от най-старите информационни агенции в Европа. Една от 9-те информационни агенции, работили в края на 19-и век (преди нея са само френската “Хавас“ (после„Франс прес“), британските „Ройтерс” и „Прес асошиейшън“, датската „Рицаус бюро“, норвежката Норвежко телеграфно бюро, Унгарската телеграфна агенция, Финландското телеграфно бюро „Лехтикува”, Швейцарската телеграфна агенция.
    Притежаваме най-богатия тематичен архив - над 500 000 материала са систематизирани в тематични досиета от 1950 г. насам. В архива има около 4000 кутии с повече от 100 000 тематични досиета. 22 000 микрофиша, 63 000 картотечни фиша.
Фотоархивът – над 4 милиона кадъра. Най-старата снимка в архива е правена около 1870 г.
    Най-старата снимка в изложбата е направена 3 години преди създаването на агенцията – 1895 г. - роднините на Васил Левски на откриването на паметника му в София. Най-новата снимка е от 2013 г. т.е. периодът, който обхваща изложбата е 118 години.
    Единствената българска снимка, наградена с World Press Photo през 1973 г.– на Стефан Тихов, 1972 г.
Големите имена – през годините в БТА работят редица значими фигури от българския обществен и културен живот. Сред тях са Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, Йосиф Хербст, Петър Увалиев, Цветан Стоянов, Серафим Северняк, Стефан Продев и др.
Фотографи – първият филм от 1952 г. заснет от Рачо Стоянов. Известните имена Стефан Тихов, Живко Ангелов, Димитър Викторов, Божидар Тодоров, Симеон Ненов, Виолета Попова, Димитър Дейнов, Димитър Алтънков.

    ЛЮБОПИТНО
    Първият бюлетин на агенцията е написан на ръка лично от директора Оскар Искандер, бил е от 4 страници и е съдържал 7 информации. Три години бюлетинът се пише на ръка, първият бюлетин, напечатан на машина, се появява на 4 декември 1901 г., но още две години паралелно се пишело и на ръка. С течение на времето бюлетините се увеличават -  през 1910 г. се появява Преглед на чуждестранния печат, следва Български бюлетин от 1925 г.
    Секретните бюлетини – първият излиза през 1934 г. само в 4 екземпляра. През годините са издавани тайни бюлетини от различен вид и тираж и съответно ниво на секретност.

и

 
 
 

Copyright © 1993 - 2014  От ВАС за ВАС