Необходим
ли е минималният капитал за регистрация на фирма
Мерки за увеличаване на свободата за правене на бизнес у нас предложиха
днес от Института за пазарна икономика (ИПИ) във връзка с представянето
на Индекса за икономическа свобода '2008. Според индекса страната ни е
59-та сред 162 държави в света.
Предложенията са конкретни и могат да бъдат направени максимално бързо,
посочи икономистът от института Петър Ганев.
На
първо място, премахването на минималния капитал при регистрация на фирмите
ще осигури по-голяма икономическа свобода на бизнеса, смятат от ИПИ.
По данни от доклада Doing Вusiness 2008 на Световната банка, използван
и при изчисляването на Индекса на икономическа свобода, изискваният капитал
при регистрация на фирма у нас се равнява на повече от половината (56,3%)
брутен национален доход на човек от населението. За сравнение, в редица
страни по света, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Япония, Индия,
Канада, Бразилия, Ирландия и дори съседна Македония - изискваният капитал
е 0%., пише Insurance.bg.
В четири от тези държави - Франция, Япония, Индия и Македония - изискването
е премахнато през последните 4 години, като преди това нужният капитал
е бил 138% от дохода на човек в Македония и 430% в Индия. В други държави
пък е необходим стартов капитал, но той е далеч от стойностите в България.
В Румъния например той се равнява на 1,5% от брутният доход на човек от
населението, в Русия - на 3,2%, в Сърбия - на 8%, в Италия - на 9,8%, в
Турция - на 16,2%. У нас ИПИ настоява не за намаляването (каквото предложение
се обсъжда в момента), а за премахването на първоначалния капитал.
Втората предлагана от ИПИ мярка е премахването на минималната работна заплата.
Такава съществува в много страни в Европа, но нейният ефект е изцяло отрицатален,
посочи Петър Ганев.
Това изискване причинява много вреди, основно в сивия сектор, тъй като
много хора се осигуряват на минимални прагове, коментира икономистът.
Според експертите за подобряване на икономическата среда у нас е необходимо
да отпаднат и субсидиите от държавния бюджет. Заради тази практика са отнети
точки на България по отношение "свобода на търговията" в Индекса за икономическа
свобода, която е най-добрата ни категория и в която има най-добро развитие
след влизането в ЕС, каза Ганев.
Държавните субсидии изкривяват стимулите в икономиката, отличават се с
висока неефективност и са предпоставка за корупция, смятат икономистите.
От ИПИ настояват и за намаляване броя на лицензите с цел повишаване свободата
за бизнес и инвестиционната свобода. У нас действат 86 лицензионни режима
- ниво, по което страната ни е сравнима с Киргизстан. За сравнение, в държави
като Дания, Естония, Полша и Финландия максимумът на лицензионни режими
е 10.
Необходимо е отпадане на редица дружества от "забранителния" списък за
приватизация, смятат още икономистите.
Заличаването
от списъка на половината от тези обекти, важни за националната сигурност
- като БТК и електроразпределителните дружества - ще е формално, тъй като
отдавна вече са продадени, коментира Петър Ганев. Броят на държавни фирми,
за чиято приватизация е необходимо специално разрешение, също може значително
да бъде редуциран.
Сред обектите, които могат да отпаднат, икономистът посочи ВиК-дружествата,
както и АЕЦ "Козлодуй". Приватизацията ще донесе приходи в Сребърния фонд,
ще доведе до по-голяма конкуренция, както и навлизане на повече частни
инвестиции.
С минимум 30% да бъдат намалени държавните служители, предлагат от Института
за пазарна икономика. В момента съществува огромно препокриване на функции,
констатират от института. В българската администрация се извършват огромен
брой преструктурирания, при които се създават нови дирекции, за които се
наемат нови хора, а заетите в старите се разпределят по новосъздадените
структури, т.е. персоналът се удвоява.
Държавните разходи трябва да бъдат намалени поне с 10% от БВП, което да
е свързано с редица реформи в сектори като здравеопазване и образование,
настояват още икономистите. За подобряване на бизнес средата е необходима
и реформа в съдебната система и намаляване на осигуровките на 10%, смятат
оше от ИПИ.
Според изпълнителния директор на института Светла Костадинова, предложените
идеи биха могли да бъдат реализирани в най-кратък срок./ инт
