Българската
икономиката "започва да прегрява"
Забавените структурни реформи и свръхкредитирането в България и Румъния
създават особено големи рискове и се очаква икономиките им да започнат
да “прегряват” още тази година и това да продължи през следващите години.
Това се казва в редовния годишен доклад на Световната банка за източно-европейските
членки на ЕС, който беше представен от неговия автор, главният икономист
на Световната банка за Европа, Томас Лаурсен.
В кратко интервю по повод на публикацията той посочи, че в региона заеман
от новите членки от Източна Европа – това включва двете последни разширявания
на ЕС - се наблюдава стабилен растеж, който обаче е съпровождан от растящи
рискове. Рисковете включват увеличаваща се инфлация, най-вече в балтийските
държави, Румъния и България, под влияние на растящите данъци и цени след
присъединяването към ЕС.
Фактори,
които допринасят за инфлацията са и кредитната експанзия и увеличаването
на заплатите. В някои държави има и големи фискални дефицити, които също
влияят върху инфлацията. Предвижда се и забавяне на икономическия растеж
още през тази година, и повече през следващите, дори в България, Словения
и балтийските държави, които се отличават със стабилния си и висок растеж.
Тенденцията към все по-висока инфлация според доклада се отнася за целия
регион, но е особено видима в България, Румъния и балтийските държави.
В България инфлацията за 2006 се изчислява на 4%. В тези държави скоковете
в размера на заплатите и разрастването на банковото кредитиране водят до
“прегряване” на икономиките и до инфлационни рискове, се казва в доклада.
В други държави в региона пък отслабените им валути са довели до твърде
бързо покачване на цените. През 2007 навсякъде в новите членки на ЕС ще
има регулирано увеличаване на цените, което само донякъде ще се балансира
от падането на цените на петрола. Дефицитите по текущата сметка са проблем
навсякъде.
България е в групата на държавите с над 10% дефицит и се смята за особено
рискова. През 2006, навсякъде преките чужди инвестиции са помогнали да
се покриват тези дефицити, като за България това е било особено характерно
и подчертава рисковете от подобна ситуация.
С нарастващите ежедневни затруднения в “нова Европа” след присъединяването
към ЕС, е намалял и ентусиазма спрямо еврото. Повечето държави, които подобно
на Словения се стремяха към еврозоната, сега отлагат приемането на еврото.
По всичко личи, до 2010 година едва ли някоя от тях ще влезе в еврозоната.
Възможно изключение е Словакия, която може да е готова през 2009.
След 2007 рисковете само ще растат. Забавените структурни реформи и свръхкредитирането
в България и Румъния създават особено големи рискове и се очаква икономиките
им да започнат да “прегряват” още тази година и това да продължи през следващите
години. / ИТ
