 |
|
|
|
|
|
Енергията изстреля Русия на световната авансцена Тежестта на Русия в енергийната област й помага все по-категорично да се наложи като задължителен партньор на световната икономическа и дипломатическа сцена. Това пролича през почивните дни на първото съвещание на Г8 под нейно председателство в Москва.
Такъв важен партньор трябва да е на масата за преговори, а не да бъде изключен. Така резюмира в събота положението германският министър на финансите Пеер Щайнбрюк, като поиска Москва да стане пълноправен член на клуба на богатите страни. Русия все още не присъства на най-важните съвещания на министрите на финансите на този форум, където са представени САЩ, Германия, Канада, Франция, Великобритания, Италия и Япония – съвещанията, в които участват управителите на централните банки относно обменните курсове или валутната политика.
Позицията на Берлин, подкрепена от Париж, е разбираема: 35% от потребявания в Германия газ е руски срещу 25% средно в Европейския съюз. А германската енергийна компания E.ON е единственият чуждестранен акционер в газовия гигант Газпром. В контекст на тревожно покачване на цените на енергията (на петрола се удвоиха за две години) Русия умело използва статута си на втори световен износител на петрол и на първи на природен газ. Тя притежава една трета от световните газови запаси.
"Западните правителства са достатъчно прагматични. В техните очи енергията е по-важна от демокрацията”, смята Владимир Прибиловски, политически анализатор в московския институт “Панорама”. Предвижданията за високи цени на енергията през следващите години предизвикват еуфория в Москва. Кремъл има впечатлението, че енергийният шантаж, използван срещу Украйна и Грузия, може да се разшири и да превърне Русия отново във велика сила, добавя той.
Посрещайки в Кремъл този уикенд министрите на финансите на Г8, сред които американеца Джон Сноу, Владимир Путин с удоволствие припомни, че руската енергия на американския пазар е преминала последните две години от 12-о място на осмо. Мисля, че в близките три или четири години можем спокойно да стигнем до трето или четвърто място в САЩ, добави той. Явно последната реч за състоянието на Съюза на американски президент Джордж Буш, в която той поставя като цел страната да намали със 75% до 2025 г. вноса си на петрол от Близкия изток, не е останала незабелязана в Москва.
Русия не смята да пропусне тази възможност. Ухажвана заради огромните запаси на течни горива в недрата й, Русия се възползва, за да се утвърди в дипломатически план, налагайки се с увереност като посредник в два от най-деликатните проблеми за момента: иранското ядрено досие и израелско-палестинския конфликт. По първия се очаква делегация на Техеран да пристигне на 16 февруари в Москва, за да обсъди възможността Иран да обогатява уран за своята гражданска ядрена програма на руска територия.
Това решение би позволило да се успокоят страховете на западняците, че Иран може да се сдобие с атомна бомба. Владимир Путин също така изненада партньорите си като покани в Москва палестинските ислямисти от Хамас – победители в палестинските парламентарни избори – за обсъждане на начините да се излезе от сегашната безизходица. След колебание Вашингтон в крайна сметка зачете “суверенното решение” на Русия.
БГНЕС
14.02.2006 г.