2008
е година на плоския данък
Въвеждането на плоския данък има за цел да мотивира хората да изкарват
повече пари. Досегашното стъпаловидно облагане, облагодетелстваше хората
с най-ниски доходи. Държавата няма да загуби от 10-процентната ставка.
Крайният резултат може да бъде негативен за работодателите които плащат
(осигуряват) високи заплати.
Независимо от намалението на данъка, при най–високите заплати, разходите
на работодателя се увеличават. Каква са причината за това?
Причина е увеличаването на максималният осигурителен праг с 43% от 1400
лева на 2000 лева, което обезсмисля въвеждането на плоският данък, тъй
като и при най-ниските и при най-високите заплати води до допълнителни
разходи за работодателя. Най-абсурдното е, че правителството обоснова въвеждането
на плоският данък, с цел да накара повече работодатели да осигуряват служителите
си на пълната заплата. Това естествено няма да се случи, поради факта,
че това би довело до по–големи разходи за тези компании, дори в сравнение
с настоящият момент. Ефектът върху доходите на служителите също е доста
спорен, при положение че средната работна заплата е около 400 лева, а в
този случай се вижда че нетният доход на служителите намалява.
Печелят основно служителите получаващи заплати между 800 и 1400 лева бруто,
тъй като при тях ще има увеличение от около 30 – 100 лева месечно, без
това да води до значителни допълнителни разходи за работодателя. Печелят
и служителите със заплати над 1400 лева бруто, но при тях чисто процентно
увеличението в нетният доход е доста по малко.
Печелят и служителите със заплати над 3000 лева, като при тях увеличението
е съществено.
Целта на правителството е законово да се прехвърлят приходи от държавният
бюджет към НОИ. Това до някаква степен е логично предвид, предвид перманентният
дефицит в бюджета на НОИ, но този дефицит се дължи единствено на крайно
нелогичната политика на правителството за постоянно увеличение на пенсиите.
