 |
|
|
|
|
|
Железният път в Троян навлезе в зрялата си възраст В края на декември м. г. се навършиха 55 години от приемането в редовна експлоатация на ж. п. линията до Троян. Да, грешката е вярна, ако използваме популярния израз. По-възрастните ще се усъмнят в заглавието и ще се върнат към младежките си бригадирски спомени от вече далечните 1946-48 години, когато те с неугасващ плам и завиден жар изграждат в труден скален терен и без строителна механизация, тази така мечтана от поколения троянци и така необходима ж. п. връзка.
Какви са фактите?
Да си припомним, че най-ранните планове за железница в нашия регион датират от първото десетилетие на миналия век, когато ловчалията и първи академик инж. Лукан Хашнов запленява населението от централните части от двете страни на Балкана с грандиозния си план "Дунав-Егея". Едва през 1921 г., при това без обнародвано правителствено решение, а единствено и само поради изключителния ентусиазъм, започва строителството на железния път от Левски към Ловеч. Отсечката е тържествено открита през 1927 г. лично от тогавашния монарх Борис III (който управлява и локомотива по част от трасето) под недвусмисления надпис "Дунава - Балкана - Бяло море". Надпис, не само самотен лозунг, а изражение на плановете на Генералната Дирекция на БДЖ от онова време за оформяне на нова централна стратегическа международна меридианна ж. п. магистрала Свищов - Левски - Ловеч - Троян - Христо Даново - Карлово - Пловдив - Смолян - Бяло море. Троянци с няколко строителни и акционни комитета активно подкрепят строителството на ж. п. линията. Продължаването към Троян стартира през 1929 г. и продължава бавно до 1934 г., когато замира поради настъпилата икономическа криза. Неблагополучното (за България като цяло) развитие на събитията през Втората световна война също осуетява продължаването на строителството й.
След настъпилите у нас значителни обществено-политически промени от 1944 - 47 г. се решава да се достроят някои от заплануваните, започнати или недовършени ж. п. линии. Тогавашната власт влага повече от необходимото пропагандна символика в строителството на тези първи обекти. Като част от първия двегодишен народостопански план е и Националният строителен обект ж. п. линията Ловеч - Троян.
Много се знае, особенно в Троян, за проведения референдум, на който 92 % от гласувалите подкрепят дострояването на линията; за проведената международна младежка строителна бригада, която при извънредно тежки условия и недоимък в следвоенните години, извършва истински строителен подвиг, като с помощта на местното население завършва отсечката до Троян.
Първият работен влак достига до Троян на 24 октомври 1948 г. и оглася Балкана със своя мощен рев. Тържественото откриване се извършва с официален влак (возен неслучайно, а нарочно, с първия локомотив изцяло произведен у нас - № 48.04) от зам. министър-председателя и министър на външните работи Васил Коларов и от подпредседателя на МС и председател на Комитета за стопански и финансови въпроси Трайчо Костов, на 31 октомври 1948 г. На тържеството в Троян, последният заявява под бурните акламации на стеклото се множество, че Троян е само "пункт от международната магистрала от Балтийско до Егейско море" (уви, нереализирана досега).
Дотук с широко известните факти. Сега по-интересното (по-неизвестното или позабравеното). Официалният влак е пристигнал в Троян. Народостопанският план е отчетен като преизпълнен. И дума не може да става, че "влакът за Троян има 100 години закъснение", както един нашенец бил написал на приемното здание на гара Абланица, когато строителството на ж. п. линията било замряло. Но това не е достатъчно условие за една нормална експлоатация на ж. п. линията. Тя трябва да има необходимата инфраструктура - средства за осигуряване на безопасността на движение, сгради, инженерни съоръжения, гарантиран строителен габарит, стабилност и сигурност на горното и долното строене на трасето и т. н. Заради довършителни работи, които не пречат на движението, участъкът Ловеч - Троян е въведен за временна експлоатация с Окръжно предписание на БДЖ от 9 януари 1949 г. През същата година по линията работи бригада от ловешки и троянски ученици. И едва в края на следващата, 1950 г., става възможно отсечката Ловеч -Троян да бъде приета за редовна експлоатация с Окръжно предписание № II-31-1303/18.12.1950 г., в което се чете: „В чест на 71-ата годишнина от рождението на Великия Сталин, начиная от 21 декември 1950 г. - четвъртък, открива се за редовна експлоатация жп линията Ловеч - Троян".
Разбира се, пропагандният шум от онова време или разминаването в датите на тържественото откриване и на приемането в редовна експлоатация, не може да омаловажи трудовия подвиг на строителите на ж. п. линията или да постави под въпрос прогресивното й значение за региона и за страната тогава, днес или утре. През годините тя доказа, въпреки че остана незавършена, своята роля в устойчивото развитие на Троян и Троянско. Нееднократните проучвания доказаха и перспективното й значение както за страната, така и за Европейския югоизток.
"Via est Vita" - "Пътят е живот", гласи известната римска максима. Но "железният път", подобно на девиза на столицата София, растейки се развива. 30 години след откриването му за редовна експлоатация, през 1980 г., се премина към обслужване с дизелова тяга. Четвърт век по-късно - в наши дни, той очаква новите луксозни мотриси "Дезиро". Навлизайки в зрялата си възраст, пред него са впечатляващите преспективи на проектите от „Дунав-Егея" до плановете за Трансевропейските транспортни коридори! И от нас зависи да ги реализираме...Инж. Георги СТАЙКОВСКИ, Член на УС на Сдружението за изграждане на тунел „Троян - Карлово"
В-к Троянски глас
18.01.2006 г.