В края на 19'™ и началото на 20'™ век с индустриализацията на света започва създаването и на големи индустриални центрове в цял свят - Лондон, Париж .Ню Йорк и др.
    Градовете започват да се пренаселват и започва търсенето на нови видове скоростен транспорт. Усилията се насочват към естекадното или подземното разположение на масовия транспорт и така по естествен път се появяват и първите метрополитени.
    Първият град в света , в който се появява метрото е Лондон. Годината е 1863 и участъкът е с дължина 6,5км - от станция Падингтън до станция Федингтън.
    Подвижният състав е с парна тяга, което създава големи проблеми с вентилацията. Още тогава се появяват и тунело - пробивните машини, т.н. щитове и къртици, с които е построен и един от участъците под река Темза.
    Първите крепежи на конструкциите на тунелите са тюбингите (от руски), които представляват дъгообразни елементи, сглобени помежду си.
    През 1868 год. се появява и началният участък на метрото в Ню-Йорк, но поради парната тяга първите отсечки са на естакади. С появата на ел. локомотиви се въвеждат и подземните участъци, но това става 40 г. по- късно, чак през 1904 г.
    С появата на ел. локомотиви се дава мощен тласък в строителството на метрополитени - Будапеща - 1896 год., Бостън - 1897 г., Париж - 1900 г. , Берлин - 1902 г., Филаделфия - 1907 г., Хамбург - 1912 г., Буенос Айрес - 1913 г., Мадрид - 1919 г. .Токио - 1927 г., Москва - 1935 г. и др. Например в Париж, само за 6 години - от 1905 - 1911 г. са построени над 50 км. линии.
    Към днешна дата най-големите метра в света са в Токио, Москва, Лондон, Ню Йорк, Париж. Мадрид, Сеул и др. Например: броят на метростанциите в Ню - Йорк е около 470, метрото в Токио има 15 метродиаметъра - 280 станции и превозва около 22 милиона пътници дневно.
    Поради важността и незаменимостта си, към днешна дата е прието Метрото да се нарича "Четвъртото измерение" на всяка столица.
    Схемите на линиите се определя в зависимост от размерите на градовете, гъстотата на застрояването, наличието на градска инфраструктура, булеварди, улици и др. Схемите биват линейни, Х - образни, диаметрално - кръгови, произволни, смесени и др. Общия брой на метрата, които се строят в света в момента е 120.
    В Р България решението за строителството на метрото е взето през 1974 год. и е приета първата генерална схема. Съгласно нея метрото се състои от три лъча, които се пресичат в триъгълник в центъра, така че с една смяна да може да се стига до всички точки. Тази схема е добра за градове с население до 1.5 - 2 млн. жители.
    Очакваният поток Изток - Запад е над 40 хил. души на час, а по другите два по-малък,, около 30 хил. Опитът показва . че хората все повече предпочитат и използват този транспорт и потока от хора се увеличава непрекъснато.
    Строителството на първия участък на метрото започна през 1979 год. В началото се изградиха МС "Люлин" ,"Вардар" и "Сливница". След това започна строежът и на тунелните участъци. Както поради непознатият характер на това строителство, така и по финансови причини, темповете не
бяха равномерни и строителството се извършваше на етапи.
    Първият участък, който влезе в реална експлоатация бе участъкът от МС-1 (Сливница) до МС-5 (Константин Величков) и беше открит на 28.01.1998 г. На следващата година на 17.09.1999 г. бе въведен участъкът до МС-6 (Опълченска), а на 30.10.2000 г. се въведе в експлоатация и МС - 7
(Сердика). а на 20.04.2003 г. и МС - Обеля. Общата дължина е 10 км с 8 метростанции.
    В момента се строят МС- 8 (Ректората), МС - 9 (до Националния стадион), МС - 11 (бул. "Г. М. Димитров"), МС - 12 (пред моста Въртопо) и МС - 13 (пазара на Младост I).
    Прието е трасето и до летището, както и трасето до Централна гара. В скоро време може би ще започне и строителството на лъчът "Север - Юг".
    Принципът, на който се основава строителството на всички метра е един - подземни тунели и/или подземни метростанции. Конструктивно способите са два - по открит способ или по тунелен способ.
    Откритият способ е ясен - изкоп, дъно, стени, покрив, вътрешно оформление.
    От конструктивна гледна точка по-голям интерес и предизвикателство са тунелите със своята спесифика - дължина, дълбочина, околно пространство, съответно вид и характер на почвите, почвени води и др.
    Към днешна дата се използват два метода за изграждането на тунелите м/у метростанциите - ново австрийският метод (NATM) и машинното пробиване с ТВМ (Tunel Boring Mashine / Тунело - пробивни машини)
    При NATM конструирането на тунелите става чрез ръчно или механично прокопаване на тунелите, крепежи, първична облицовка, хидроизолация, вторична облицовка. По този метод са изградени огромен брой обекти, използва се и в момента, особено за сечения, различни от кръглите.
    За целите на метрата методът с ТВМ в повечето случаи е по ефективен особено в по-меки почви или почви с високо водно съдържание, стеснена градска среда, наличие на много подземни комуникации и т.н. Облицовката на тези тунели е от предварително произведени бетонни сегменти и уплътнения между тях.
    В момента с такава машина се изпълнява участъкът от МС - 8 до МС - 9. Левият тунел посока изток е пробит, всеки момент трябва да започне и пробива на десният тунел. Средната скорост , ако няма непредвидени условия е около 10м /ден. С конструктивното завършване на МС-8 ще
започне и пробива от МС-8 до МС-7. Когато ТВМ стигне до МС-7 ще се завърти и ще започне пробива и на десния тунел. И двата тунела минават под бул. "Руски".
    МС - 10 е готова, тунелът под "Драган Цанков" е почти готов, остава връзката м/у него и МС-9, така че по моя преценка след около 2 (две) години, а може би и по-рано ще заработи цялата отсечка до МС-13.
    В новия градоустройствен план на София е предвидено поетапно развитие на метромрежата до 2020г. Световният опит показва, че един път започнато, строителството на метрото не спира.
    Проектират се и се строят експресни линии, които свързват новите квартали със центъра, летища, ж.п. гари и т.н.
    В момента се водят преговори и се търси финансиране и на останалите участъци.
    С реализирането на този диаметър ще се промени основно транспортният поток и облика на нашия град, а аз съм особено горд и щастлив, че и ние имаме макар и малък принос в изграждането на Софийското метро.

                                                                                                                                                                        Съставил инж. К.Маслев
                                                                                                                                                                        Управител "Хидромат" ЕООД