Преди три години медиите алармираха, че на Слънчев бряг хотели се строят, като към бетона се добавя морски пясък - било по-евтино. Имаше и проверки, но сградите бяха завършени. Строителните фирми се оказаха отново .... турски, само че притежавани от български турци. Като "Краш 2000", собственост на Бахтишен Казанджиева от с. Кочово, Шуменско, която изгради незаконното селище край с. Варвара в парк Странджа и за целта унищожи няколко километра уникални дюни. 
   На 1 май 2007 г. полицията задържа трима души, които изгребвали с багер пясъчни дюни между къмпингите "Градина" и "Златна рибка" край Созопол. 
Част от дюните в защитената местност бяха разрушени, за да се осигури пясък за бетона. "По Черноморието строят хотели със скорост 600 кубика бетон дневно. Бившите виетнамски общежития в София ги превъзхождат по няколко показателя. По-здрави са, тъй като не са строени с пясък от дюните", писа Светослава Банчева в е-вестник от 21 юни 2007 г. 
   Още преди 25 години е установено, че използването на морски пясък за направа на бетон е крайно опасно, обясни неотдавна проф. Димитър Назърски Причината е, че морската вода съдържа магнезиев сулфат, а сулфатите впоследствие предизвикват така наречената сулфатна корозия на бетона. В морския пясък има и доста черупки от миди, които са чист варовик, калциев карбонат. При натоварване, особено при динамични натоварвания, каквито са земетръсните, тези черупки се превръщат в огнища на разрушения в бетона.
   Използването на морски пясък за стоманобетонни конструкции вече е предпоставка за много мощна корозия на армировката на стоманобетона - в морския пясък има много хлориди, какъвто е натриевият, а хлорните йони стимулират процесите на корозия, в резултат на което се нарушава сцеплението между бетона и армировката. Така материалът стоманобетон се компрометира, а след това и силно се влошава дълготрайността на стоманобетонните конструкции и тяхната надеждност. Не на последно място поради абсорбирането на алкални соли, главно натриев хлорид, този пясък е силно хигроскопичен. Ако от такъв бетон бъдат изградени носещи конструкции - плочи, греди и колони, те непрекъснато ще се овлажняват
   Българският държавен стандарт, съвпадащ с евростандарта регламентира количеството на солите - натриев хлорид и сулфати, в пясъка, в едрия добавъчен материал, в чакъла, както и във водата за направа на бетон. Когато тези изисквания на стандартите са спазени, всичко е наред. 
Контролът се осъществява с проби, които Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) взема периодично от бетоновите възли. Контрол осъществяват и лицата за оценка на съответствието на строителните продукти, лицензирани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за изпълняване на такава дейност. Такива звена действат в Университета за архитектура и строителство и в Института по строителни материали. Те имат правомощия да контролират параметрите на бетона и цимента. 
   "ДНСК упражнява методичния контрол на бетоновите центрове от гледна точка на това, че бетоновите смеси се използват за направата на конструкции. Но по същество контролът по съответствието с действащия стандарт - и БДС 505, и БДС/ЕN 206, е в задълженията на лицата, упражняващи контрол за оценка на съответствието на продукта. По-голяма е относителната тежест на контрола, който се провежда от лицата за оценка на съответствието. Обикновено ДНСК се включва, когато има груби нарушения", казва проф. Назърски.