„България има закон за енергийна ефективност от ноември 2008 г. и е една от малкото държави в Европа с отделен нормативен акт за това. Причината е, че икономиката ни е с по-ниски показатели в сравнение със средните за Стария континент по отношение на разхода на енергия в промишленост­та, в транспорта и в сградния сектор. Законът и поясняващите го 4 наредби, измененията му – включително и тези, които сега се разглеждат в Народното събрание, са насочени към мерки, чрез които да постигнем по-нисък разход на енергия. Известни са и конкретните показатели, към които се стремим. През 2018-2019 г. новопостроените обекти трябва да имат характеристиките на т. нар. „нулева“ или „пасивна” сграда. При нея разходът за отопление, климатизация, топла вода, осветление, битови уреди трябва да бъде в рамките от 0 до 15 kWh на кв. м разгъната площ годишно.“ Така проф. д-р инж. Димитър Назърски от УАСГ обяснява какви са крайните цели, чието изпълнение ще регламентира Законът за енергийната ефективност.
   По думите му това е невероятно нисък разход предвид сегашното състояние на сградния фонд у нас. Необновените ни енергийно сгради – еднофамилни, едноетажни къщи, етажни собствености, строени през 50-те години на миналия век и по-стари – отпреди Втората световна война, използват енергия от порядъка на 300-500 kWh на кв. м разгъната площ за една година. С нормите за енергийна ефективност, заложени в Наредба № 7, се стремим към енергиен клас B. Неговите параметри все още не са дефинирани в България и това предстои, но приблизително нужната енергия трябва да бъде около 200 kWh на кв. м годишно, уточнява проф. Назърски и допълва, че в световен мащаб тенденцията е към нулев разход. Дори се появяват сгради клас А+, които генерират мощност чрез фотоволтаици и термопомпи. Той посочва, че в България има едно здание от този тип. Това е офис сграда и се намира в София, на Околовръстния път до с. Казичене. Тя не е А+, но все пак е в интервала на нулевата къща. Във връзка със състоянието на едропанелните сгради, които станаха обект на противоречиви твърдения от специалистите, проф. Назърски е категоричен: „Има митове, създадени от некомпетентни хора. Не е вярна постановката за това, че конструкцията на тези сгради е в такова състояние, че едва ли не ги чакаме да се саморазрушат. При земетръс от 7-а степен по Рихтер именно те ще бъдат най-устойчиви и няма да създадат опасности за живота и здравето на обитателите си. Може да получат деформации и пукнатини, но много от монолитните сгради ще имат по-сериозни проблеми.“ Той напомня, че в страната има около 720 хил. жилища, или около 19 хил. едропанелни постройки, но те са само 1/4 от жилищния сграден фонд. Тоест има още 3/4, строени по друга система – монолитна. Около 50 на сто от сградния фонд представляват едноетажните сгради в малките градчета и селата. По думите му предвид всичко това не може да се ограничим само до обновяването на едропанелните постройки. Често се фокусираме върху тях и забравяме за еднофамилните, едноетажните или 2-3-етажните сгради. Според проф. Назърски държавата трябва да помисли чрез финансовите институции да предвиди бонуси за собствениците на еднофамилните къщи, защото те са малко на брой и могат да се организират по-добре, за да направят енергийното обновяване. „Тази практика вече я има в Австрия и само за 2010 г. държавата, стимулирайки граждани, живеещи в малки селища с еднофамилни домове – предимно роднини, е отчела обновителни работи за над 200 млн. евро. Това означава, че промишлеността за строителни материали – топлоизолационни, хидроизолационни и др., е стимулирана индиректно заедно с целия строителен сектор. Би трябвало през следващия програмен период 2014-2020 г. да се потърси възможност този опит да се приложи и у нас. Тогава средствата за енергийна ефективност ще бъдат от порядъка на 3-4 млрд. евро. Тези пари биха могли да имат страхотен мултиплициращ ефект и с тях да намалим потреблението на енергия“, смята проф. Назърски.
   Макар че е отворена програмата за обновяване на жилищата и по нея се предоставят 50% от нужното финансиране, останалите 50 на сто трябва да бъдат платени от гражданите – чрез разсрочено изплащане или с нисколихвени кредити. Но голяма част от хората в момента са неплатежоспособни. Затова преподавателят от УАСГ обяснява, че има и други възможности за осигуряване на дяла, който всеки сам трябва да предостави. Това може да стане чрез

   ЕСКО схемата.
   „Т. нар. ЕСКО дружества имат възможност да финансират и да изпълняват енергийно обновяване. По време на процеса гражданите не плащат. Прави се подобрение на прозорците, стените, покривите. Ако преди обновяването сте имали сметки за 700 лв. за целия отоплителен сезон, а след него разходите са намалели например на 400 лв., то пак ще плащате 700 лв., а разликата ще остава за дружеството. Така обикновено за 7-8 години кредитът се изплаща. По своята същност ЕСКО схемата представлява разсрочено във времето изплащане директно към строителната фирма за свършената от нея работа. Предимството пред банковите заеми е, че вноските са по-малки и страните в процеса са само две – собствениците и изпълнителят“, обяснява проф. Назърски. Според него тази схема на работа би улеснила значително енергийното обновяване. Затова и банките, и държавата, и европейските фондове трябва да бъдат насочени към стимулиране на създаването на ЕСКО дружества. Той подчертава, че български фирми като „Енемона” имат практика в тази област, и дава пример с обновяването на няколко жилищни сгради и Съдебната палата в столицата.
   На въпрос защо и обновяването на обществените сгради се забавя, той обяснява, че техният ремонт като държавна и предимно общинска собственост може по-лесно да бъде кредитиран от банките. Може да се осигурят средства и чрез ипотеки. „Там въпросът е организационен за разлика от жилищния сектор, където е финансов. Има грантови схеми и по линия на Министерството на околната среда и водите – най-вече за училища. Вероятно става въпрос за закупуване на CO2 емисии за сметка на енергийно обновяване от страна на частен партньор“, уточнява проф.Назърски.