1)
Има ли място фотоволтаиката и соларната индустрия в България в периода
на сериозната икономическа криза?
2)
Проект RES BOAT -”Виртуална лодка” и поредица конференции, 23-27 март 2009
1)
Има ли място фотоволтаиката и соларната индустрия в България в периода
на сериозната икономическа криза?
Dr.
V.P. Koch, Gate East, Garching/Muenchen
Съ-председател
на Програмния комитет
на
5-тия международен конгрес за ЕЕ и ВЕИ за Югоизточна Европа,
София,
6-8 април 2009
Соларната
и фотоволтаичната индустрия са твърде млади, добиха обаче сериозен мащаб
в периода след 2000 година, бързо набраха солидни темпове и имат вече доста
забележителен обем. Количеството инсталирани мощности e гигавати в отделните
страни като Германия, Испания и Япония. Новата и мощна PV индустрия, която
по количество на генерирания ток се конкурира вече с количеството ток,
генериран от блоковете на атомните централи, а по обем на произведена PV
техника – с автомобилната индустрия или с микроелектрониката, се роди по-рано,
както вече е широко известно, благодарение на умната политическа намеса
в Германия, която първа въведе Закон за преференциално изкупуване на този
тип енергия. За щастие това стана преди да се развихри новата световна
финансова криза. Можем да отбележим, че в противовес на някои опасения,
соларната и фотоволтаичната индустрия почти не са засегнати в момента от
финансовата криза. На соларната индустрия се гледа напоследък дори като
на спасителен кораб и много от загубили работата си в другите браншове
търсят пристан и нов шанс за работа именно в нея.
Вярно
е обаче и масово разпространеното вече в България твърдение, че токът,
произведен от фотоволтаичните системи, е в пъти по-скъп в момента от тока,
произведен от конвенционалните и фозилни източници. По-малко се споменава
обаче фактът, че цената на тока от фотоволтаиците спада с увеличаване количеството
на произведени и инсталирани мощности, докато това въобще не важи за тока
от конвенционалните източници, където той непрекъсното и осезаемо става
все по-скъп напоследък. Изравняване на цената на тока от слънчева енергия
се очаква към 2012 – 2015 година, т.е. само след броени години.
Има
ли “скъпата” фотоволтаична енергетика почва и перспектива в България в
периода на новата глобална финансова и енергийна криза? Смятам, че ДА!
Това
мое мнение е в пълен контраст с това, което масово се прокрадва напоследък
в българските медиите и което се изказва публично и официално от ключови
фигури на българската икономическа и енергийна политика, като Министър
П. Димитров, Зам. министър Г. Тошева или Вицепремиер И. Калфин. Цитирам:
“Соларната енергетика и фотоволтаиката са хубаво нещо, но не са за България,
защото са скъпи”. Да, това тяхно твърдение e вярно и на пръв поглед изглежда
убедително, затова започва дори да се възприема от населението и да се
повтаря от медиите.
Нека
да се аргументирам защо аз смятам, че независимо че тази енергетика-индустрия
е скъпа в момента, тя е доста атрактивна за България, и то точно в периода
на такава криза като най-новата.
Една
стара мъдрост казва, че ”когато едно нещо е скъпо, е добре за този който
го продава, а когато е евтино, е добре за този, който го купува”. Наблягам
на темите производство на соларна и фотоволтаична техника в България ,
като например, соларен силиций, соларни клетки, фотоволтаични модули, соларно
стъкло и др.
Първата
важна предпоставка за успеха на соларната и PV енергия-енергетика в световен
мащаб е нейното производство в значими количества в странитe или регионитe,
където се консумира. Ако гореизброените страни не произвеждаха фотоволтаици,
а трябваше да ги внасят изцяло от другаде, те нямаше да ги купуват с такава
охота. Инвестициите направени и парите, платени за произведената соларна
електроенергия, отиват за генерирането на атрактивни работни места. Всеки
от нас знае, че не се заплаща суровината, с която слънцето ни дарява. Добре
е за българския читател да обърне внимание на факта, че германците успяха
да генерират вече хиляди работни места в сферата на соларната индустрия
през последните три-четири години, с производството на фотоволтаици, при
тяхното инсталиране или менаджиране на PV паркове и слънчеви покриви. И
не само това, за да проходи тази екологично-чиста енрегетика-индустрия,
германските политици подпомогнаха чрез предоставените им Европейските Фондове
за ускорено развитие на Източна Германия с над 20% инвестиции за построяване
на заводи за производството на фотолволтаични клетки и модули в източната
част на Германия . Благодарение на тази добрата стратегия се роди и израстна
не далеч от Лайпциг например Q-Cells , най-голямата в света фирма за производство
на фотоволтаични клетки, с обем на производтвото, достигащо през 2008 година
1 GW!!
Смятам,
че има още две основни важни предпоставки , които дадоха възможност първо
на германците и японците, непосредствено след това и на испанците, а от
съвсем скоро и на италианците, калифорнийците и други, да ползват и предпочитат
тази чиста, макар и все още скъпа електроенергия.
Важна
предпоставка е: Всяка скъпа енергия да се консумира енергийно ефективно,
тоест да не се прахосва! Понеже е в кръвта на германците и на японците
например да не прахосват и да не хабят почти нищо, a да търсят и да намират
все по-добри решеня, за да увеличават непрекъснато енергийната си ефективност,
с появата на соларната електроенергия се появиха например още по-икономично
осветление, “зелено” захранвани ефективни компютри, по-ефективни литиеви
батерии и още по-икономични електроуреди и т.н. Така pаботните места, които
се генерираха напоследък и в сферата на енергийната ефективност са завидно
много.
Третата
важна предпоставка е: ясен и небюрократично прилаган закон за преференциално
изкупуване на произведената слънчева електроенергия,, до изравняване на
цените на соларния ток с тези от фосилни енергийни източници или атомни
електроцентрали (до като се достигне грид паритет).
Поради
природата на слънчевото греене соларният ток и фотоволтаичната енергетика
не може да бъде “базова енергетика” денем и нощем, лято и зиме в една страна,
както за това претендира например българската атомна енергетика в лицето
на генералния директор на АЕЦ Козлодуй г-н И. Генов. Фотоволтаичната енергетика
може да служи разумно в една страна или регион само в рамките на един Нов
Енергиен Микс. През деня, когато грее слънцето, соларният ток ще бъде произвеждан
и използван приоритетно и все повече и повече, просто защото много от останалите
енергийни източници с които разполагаме, са изчерпаеми, и освен това добиването
на ток при тях е придружено с вредни емисии или с радиоактивни отпадъци,
за които проблемът е все още нерешен в световен мащаб, и те не са по-малко
вредни от въглеродните емисии.
За
разлика от мнoгoто други енергетики, слънчевата енерегетика е екологично-чиста
и безотпадъчна.
Нeка
накрая да анализираме и обобщим ситуацията в България през призмата на
горните три важни предпоставки за правилното прохождане на фотоволтаичната
индустрия.
1.
Заради силната си предистория в микроелектрониката в места като Ботевград
и Пловдив, България има завидни предимства и разполага с необходимите специалисти,
които да започнат производство на PV, на соларен Si, на фотоволтаични клетки,
на соларно стъкло, на модули и на системи за тяхното монтиране . Продукцията,
ако е качествена и с конкурентна цена, ще намери пазар и приложение не
само за слънчевия регион на Балканите, но и за износа в Европа и другаде.
За жалост обаче до края на 2008 г. в България така и не се произведе нито
един грам Si, нито един фотоелемент или модул. Дано фаталната за енергетиката
на България 2009 да е удачна за фирмата СоларПро, която все пак се реши
да направи крачка и да започне производство на тънкослойна фотоволтаика
точно през 2009 година, независимо от всички трудности и липсата на стратегия
в това направление на родната икономика и енергетика. Дано тази година
да се родят и други фирми в България и региона на Балканите, производители
на фотоволтаика. Дано българското правителство, (старо и ново) да направи
завой и да дефинира ясно стратагията си по производство и инсталиране на
възобновяеми енергийни източници, като неразделна съществена част от новия
Енергиен Микс на страната, и като път към независимост на българсктата
енергетика. Страната ни не разполага с газ, петрол или с технологии за
построяване на атомни реактори и атомни електроцентрали, но се нарежда
в горната десятка в Европейския съюз по слънцегреене, биомаса, геотермална
енергия на кота нула, вода и вятър.
2.
Енергийната ефективност в България се развива през последните няколко години,
но доста по-слабо, отколкото средното развитие на EС, и вместо да догоним
влака в Европа поне по енергийна ефективност, изостаналостта ни и в тази
сфера се засилва . Смея да твърдя, че ако България започне да произвежда
и инсталира фотоволтаици, ще започне да произвежда и инсталира и енергийно
ефективни акумулатори и консуматори на електроенергия.
3.
Що се отнася до Закона за преференциалното изкупуване на ток от слънцето
: Да, вярно е, че по този въпрос сегашното коалиционно българско правителство
направи смели крачки още веднага след първи януари 2007, и дори корегира
закона преди края на 2008 година, с което превърна България в едно от най-атрактивните
места за инсталиране на фотоволтаици в Европа в момента. Бюрокрацията обаче
при прилагането на новия закон е обект на доста негативни дискусии, не
само в страната, но и зад граница. Независимо от това, че има закон за
преференциално изкупуване на соларната електроенергия на теория, PV бизненсът
прохожда сравнително бавно в нашата слънчева родина. За две години са инсталирани
по-малко от 2 MW фотоволтаици, което е с около 1000 пъти по- малко, отколкото
в Бавария да речем. Бюрокрацията е наистина пословична. Освен това всичките
инсталирани до сега PV системи са внос от Япония, Германия, Китай, и от
къде ли още не, с което са обогатени чужди, а не български производители
. И при тази нова глобална индустрия ние работим на пърче, кръговрат не
е осъществен. С това се пречи на нормалното прохождане и на най-доходните
производства и на най-добрата енергетика.
Да
се оплакват дори политиците ни, експерти в областта на енергетиката, че
соларната електроенергия, струваща 40 евроцента за kWh е скъпа, при положение,
че за един kWh мобилна енергия в момента българинът плаща едно евро и петдесет
цента на kWh при изгарянето на средно 6-7 литра горива на час и 100км,
е неприемливо и дава повод за спорове. Политиката и медиите действат с
качествените, но не количествено обосновани аргументи, демотивиращо за
нововъведенията в ежедневието на България, в частен случай и на PV.
Още
повече, че е лесно да се докаже, че забележимо скачащите цени на тока и
парното напоследък сигурно не са причинени от инсталираните два мегавата
фотоволтаици в България или заради инсталираните соларни колектори за топла
вода по покривите в страната или на морето. В България не се добива соларно
дори една десетохилядна все още от електроенергията, която консумира страната.
Целта на EС е скоро от слънцето, вятъра и биомасата да добиваме 20% от
електроенергията, която консумираме. Ако родината ни влезе на този етап
в тази енергетика-икономика, тя не само няма да изпълни още един критерий
на ЕС, но ще изпусне и атрактивните работни места в нея и шанса да задоволи
поне част от енергийните си потребности независимо, и екологично чисто.
В началото
на 2009 не ми се иска да обвинявам когото и да било за липсата на енергийна
статегия в България. Политиците ни са достатъчно интелигентни, за да се
досетят за какво са отговорни.
По-добре
е в началото на 2009 да обърнем лице към Слънцето и да си пожелаем конкретни
слънчеви успехи. Дано правителството (сегашното или бъдещото) да дадат
през 2009 г. рамо по аналогия на практиките от Източна Германия например,
с помощта на Европейските Фондове за развитие, да ко-инвестират, с което
сигурно ще привлекат инвеститори, за да проходи час по-скоро в България
производството на скъпата, но доста търсена по света фотоволтаика.
България
може да произвежда и иновативно соларно стъкло, и соларен cилиций, и соларни
клетки, и модули, както и да инсталира и управлява покриви и паркове. Не
познавам друга енергия, която България би могла да произвежда по-лесно
и да ползва ефективно от соларната.
