У нас архитектура на жилището рядко можем да избираме по свой вкус - така да се каже по свой образ и подобие. Какъв е изборът ни все пак върху архитектурната среда и обкръжението ни, които са постоянна рамка на нашия начин на живот и оттам и на здравето ни? Дали на  адекватното обкръжение отдаваме полагаемото се значение? Разбира се от само себе си напр., че соматични и психически болести се лекуват от респ. различни лекари, но не е ясно защо пък в архитектурата обществото търси и ползва предимно технологиите, осигуряващи телесен комфорт, а постоянства  в недоверието си към тези, осигуряващи напр. духовния, емоционалния и т.н видове биоенергиен комфорт. Не е тайна също, че обществото е много по-осведомено за защитата на тялото и неговите части в медицински аспект, отколкото за протекцията, която архитектурните форми могат да окажат върху напр. по-финните компоненти на човешката психика. За влиянието на болният орган върху тялото като цяло, ние хората знаем сравнително много повече отколкото за влиянието на сбърканата сграда върху градския организъм и върху неговите обитатели. За лекуване на болния орган и в медицината, а също и в архитектурата съществуват срокове, от които нататък деформациите са невъзвратими. Отстраняването на фалшивите ноти в архитектурата е част от поддържането на сложния градски организъм и неговата жизнеспособност. 
    На тези и други паралели е посветено настоящото проучване на сложните органични системи и на изводите от тях за архитектурата и човека от гледна точка на здравето.
    Арх  Ани Добринова