БЕЛЕТРИСТ ТРЯБВА
Който ви каже,
че на сатириците работата е лека, направо не го слушайте. По-опасна е от
много други, които най-случайно или за пред очи на обществото ги подгонва
съдебната система. Докато нас, щом ни притиснат в ъгъла, дори главсекът
на МВР-то с неговите яки служби, не ни гарантира абсолютна безопастност.
Една вечер
на масата в любимото ми квартално кафене седна и Вътьо Дрънката. Още не
изпил втората си редовна глъдка, изненадващо ме подхвана:
- Слушай бре, сатирик, защо
си ме изложил? Описал си във вестник флирта ми с Недялка Влахчето.
Наистина в
последния брой на регионалния седмичник бях изтървал премного подробности.
- Е, не беше ли вярно?
- Истина е - не отрече Дрънката.
- Измежду най-хубавите е, но да не беше научила жената.
- Изнервен станах и аз:
- Чакай. Винаги си твърдял,
че тя не чете вестници.
- Женска клопка, братле
- сложи помирително карти на масата моят приятел и продължи. - Прочела
тя за Недялка и пред опашката на фурната намерила терен и аудитория да
съсипва авторитета ми. Само, че и останалите жени там били като нея, с
глупав акъл. Вместо да я успокоят, да проявят женска солидарност, те запритуряли
още и още. "Вътьовице, - рекла една. - Ти не знаеш ли за Цанка?", "И за
Йовка ли още не си чула?" - продължила втората. Абе, изредили всички по-кръшни
булки от селото, които ги нямало в тоя безмилостен съд пред фурната.
Като се върна,
моята подхвана още по-неочакван монолог.
"Е какво сега? - рече тя.
- Още ли се гордееш с оня сатирик, дето си пиете заедно всяка вечер винцето.
Похвалил те здравата като мъж и ти отново ще го почерпиш за това. Само,
че като иска толкова да те поощрява за мръсни работи, нека го направи отведнъж.
Да опише любовните ти подвизи в някой роман. Известен ще станеш, а и аз
по-лесно ще го понеса".
Тук Дрънката
млъкна и ме загледа в напрегнато очакване. Завари ме по средата на движение
с чаша в ръка към устата. Само, че аз прекрасно знам, нямам творчески възможности
да напиша така желания от семейството роман. Продължа ли в хумористични
миниатюри около любовните подвизи на Дрънката, няма ми стигнат всичките
дни от моя живот. Със сигурност ви го твърдя това.
А сега като
научихте случката, заповядайте. С нова, още по-голяма завист към безгрижния
живот на нас, сатириците.
