БРАТОВЧЕДКАТА ОТ
ДЕТРОЙТ
Преди месец
в нашата служба монтираха на всяко бюро компютър. Министерство просто се
било препълнило с компютри по някаква европейска програмата, та сега било
добре и в провинциалните служби да има компютри. Веднага изпратих по електронната
поща писмо до братовчедка си, с която сме връстници и която от няколко
години живее със семейството си в Детройт. Писах й, че дъщеря ми я окрадоха
направо от лекции. Някой взел от закачалката в аудиторията якето й, заедно
с мобифона и портмонето.
Братовчедката
ми отговори веднага. Били добре. Нейната дъщеря, студентка в Бостън, заминавала
на научна експедиция в Австралия.
Не можах да
отговоря бързо, защото получих алергия, а личният ми лекар нямаше талони,
за да ме изпрати на преглед при специалист. Отидох в частна поликлиника,
където ми изписаха скъпо лекарство, от което се обринах още повече, та
се наложи да ходя при един стар билкар, за да оправи нещата. Всичко това
го описах на братовчедката, щом се върнах на работа.
Тя се изненада
и ми разказа как наскоро Митко, мъжът й, си навехнал ръката и лежал три
дни в самостоятелна стая с телевизор, а после цяла седмица у дома им идвал
рехабилитатор, за да му помага в раздвижването на ръката. Не платили нищо,
защото мъжът й също като мен имал здравна осигуровка.
В живота има
и хубави неща и аз написах на братовчедка ми как в края на август ще отдъхнем
с жена ми, защото наши приятели са ни поканили за два дни на вилата си
в троянския балкан.
Братовчедка
ми отговори, че си събирала в една касичка цяла година парите от извънредния
труд и сега с тях щели да отидат за две седмици в един мексикански курорт.
В следващото си писмо
описах как всички от нашия вход събрахме по десет лева и ремонтирахме покрива,
от който по време на дъжд водата по фугите стигаше чак до втория етаж.
Братовчедката
отговори, че познавала едно богато семейство в Детройт, което имало басейн
на покрива. Семейството на братовчедка ми като обикновени хора имали малък
общ басейн за три къщи.
След това писмо
разлях случайно кафе върху компютъра си в службата и обясних на шефа, че
токов удар вероятно е издънил платката.
С братовчедката
вече ще държа връзка, както по-рано - ще пиша и пращам по пощата писмо
на шест месеца, а когато някой ме пита как е тя, отвръщам: мъчно й е, нали
знаеш - едно е родината, друго - чужбината...
