ЕЛЕГИЧЕН ОПТИМИЗЪМ
Останах без
работа и реших да се разходя до пазара, за да се адаптирам към бъдещата
си професия. А там - стълпотворение от хора. Най-много ме впечатли предприемчивостта
и артистизмът на новоизлюпените търговци: канят, показват, убеждават, молят,
декламират, пеят...
Известен актьор
в миналото, например, рекламираше с басовия си глас бурканчета с мед.
- Ела, приятелю, купи си
от моя мед, да си буен после като мустанг! - ме подкани той.
Обещах да си
купя на връщане и отминах. Малко по-нататък - нова изненада: поет, автор
на две стихосбирки, продаваше игли, водопроводни части и брави. Той излезе
по-находчив от артиста и ми навря пакет игли с думите:
- Вземай, че свършват и
утре ще се чудиш с какво да си кърпиш ризите!
Следващата
среща бе със скратен цигулар от Филхармонията. Той търгуваше със сувенири
от ковано желязо и с метли. До него пък бивш солист на операта подканяше
клиентите със сарашки изделия - хамути и юзди.
- Не се ли чувстваш неудобно
тук? - попитах цигуларя.
- Вече не - човек свиква!
Защо се интересуваш?
- Мисля и аз да стана търговец.
Ще продавам първо килимите и китениците на баба ми, за да натрупам начален
капитал. Но се стеснявам...
- Глупости! Колко милионери
от това са започнали?! Ела утре по-рано да заемеш съседната сергия, тъкмо
ще си правим компания!
На сутринта
платих таксата и започнах. Вечерта вече имах самочувствието на търговец
с опит. В слезващите дни се свързах с посредници, които ме снабдиха с различни
стоки. Оказа се, че срамът е преодолим.
А между впрочем
поетът и артистът се преместиха на сергиите до нас. Сега и петимата се
чувстваме, така да се каже, в свои води. Почти като в някогашния Клуб на
културните дейци. Когато няма клиенти, се събираме на чашка кафе да си
поговорим за литература и изкуство. И да се окуражаваме един друг, че нещата
рано или късно ще се оправят. Нали надеждата умира последна?
