КУЧИ ДЕН
Днешният риболовен
излет приключи преждевременно и то с лек скандал. Неблагоприятният край
се усещате още от сутринта. Янко, който винаги е весел и разговорлив сега
няма настроение. Липсват ни неговите шеги и цветистите му псувни. Постоянно
оплита жилката, разплита я, къса, хвърля, а какво си мърмори под мустак
само той си знае. Стефан и друг път не е много приказлив, но сега
пък хептен е увиснал. Превел се е над водата като стара върба и само си
намества очилата ту по-високо, ту по-ниско над носа. Отвреме-навреме приклекне
до раницата си и рови нещо, рови.
- Какво става, бе,човек
? - питам го. - Пладне иде, а ти едно рибе още не си хванал?
- Остави се - тюхка се той.
- Не виждам плувката. Сменям я с по-голяма, с по-ярка, но все едно. Невиждам.
Закъсвам с очите.
- От вятъра е - обяснява
бай Танас. - А може и изригвания на слънцето да има. И те влияят отрицателно
на зрението на някои хора.
- Ба ли му майката - обажда
се Янко. - Магнитни бури ли има, земетресение ли ни друса, разбираш ли,
но и аз не виждам. Ще трябва да сменям и тия диоптри.
- И на мен ми се е случвало
- продължава бай Танас. - Има дни, в които ми идват триста бели, а незнам
откъде. На това аз му викам кучи ден.
- Аз съм до тук - отсече
изведнъж Янко и като остави очилата край себе си заприбира телескопа.
Стефан не дочака
втора покана и пръв се подготви за път. Препасал през рамо прашката на
калъфа с въдиците, опрял лакти на колелото само чака сигнал за тръгване.
Преди това обаче съветва Янко:
- Прибери си очилата! Може
някой да ги застъпи.
Янко поглежда очудено и
отвръща :
- Това не са моите. Това
са твоите очила.
- Как мойте! Моите
са си у мен. Ето ги на очите ми.
- Абе, ти мен на кьорав
ли ще ме правиш. Може ли аз да не си познавам очилата, разбираш
ли. - И като се вторачи повечко в Стефан извика:
- Ей, това са моите очила,
на носа ти. Ти си ги подменил разбираш ли.
- Как ще ги подменя, бе
?- бъзна се още повече Стефан. - От сутринта не съм ги свалял, а ти твоите
сега си оставил.
Янко се присегна
нервно, взе очилата от земята, поогледа ги оттук, оттам, па прихна да се
смее:
- Мамка му, Стефане! Какво
сме направили ние, бе ? Разменили сме си очилата още сутринта и се чудим,
разбираш ли, защо окьоравехме изведнъж.
- Хайде, ще го минем за
кучи ден - засмя се добродушно и късогледият Стефан и свали от носа си
очилата на далекогледия Янко.
