ЗЛАТНОТО ЯЙЦЕ
Върви
по пътя една кокошка, прашна, раздърпана - носачка. Насреща й, зад телена
ограда, я гледа друга кокошка - зализана, охранена, лъщи на слънцето като
златна. С фенерче на врата и телена мрежа на опашката, в която се мъдри
едно-единствено яйце за полог.
- Ти защо си с тая мрежа и тоя фенер? - попита проскубаната от носене кокошка.
- Аз
не съм като тебе проста кокошка да ровя из прахоляка! Аз съм кокошка-кръстоска.
Мътена съм от сто яйца. Три института се карат за мене, 22 научни работници
ме изучават, хранят ме с вносно просо и вносни сокове пия. От мене чакат
да снеса яйце, ама не какво да е, а златно! Затова нося фенерче да си светя
и мрежа да го прибера. То не бива да се търкаля из простите полози или
в тревата, защото за мене са написани три дисертации, 55 доклада на световно
равнище и...
- Е и
каква е равносметката накрая? - прекъсна я нетърпеливо простата кокошка.
- Толкова и толкова научни работници и научни степени, а снесла ли си поне
едно яйце досега? Това в теленото кошче е от полог!
- Снесла,
не снесла, хората са снесли! Сега работят по скъсяването на пусковия срок
на яйцето, че нещо съм се запекла от тия вносни храни и сокове. И освен
това - вдигнала тя гордо глава - с твоите яйца ти храниш само стопаните
си, а аз още преди да съм снесла и едно яйце, храня маса научни работници
и техните семейства!...
