2 0 0 3

Кръстьо  Марков

ГОРЕЩИ  ТРИЦИ
и     Кравата на бай Недялко се разлюбила, но в селота нямало бик. Добри хора му казали, че общински и кооперативни бикове сега няма, но в съседното село един частник гледал такова добиче, та ако иска кравата му да си има теле и семейството му да попийва млекце, трябва там да я закара. Нарамил той торбата, хванал кравата за капистрата и за час-два довтасал, където трябва. Не било трудно да, открие къщата от която понякога бликала радост за кравите. Почукал на портата, повикал - излязла стопанката.
    - Така и така - обяснил бай Недялко - казаха ми... ако може... ще си платя...
    - То добре - рекла жената - но мъжът ми го няма. Отиде в града при децата и чак утре ще върне.
    - Ама аз... такова... не за мъжа ти. За бика става дума - про дължил да пелтечи той.  Жива да си. Толкова път съм бил. Грехота е за животното.
    - Няма, няма да стане - упорствала стопанката. - Бикът е стар и няма да свърши работа.  Те и други идваха, ама нищо.
    Натъжен повече от кравата гостът решил да се връща, докато не се е мръкнало, но изведнъж се плеснал по челото и извикал:
    - Чакай! Сетих се нещо. Чул съм, че ако с горещи трици се затоплят долните части на бика, работата ще стане.
    - Да опитаме, като си рекъл - кандисала бабата.
    Цяла нощ притичвали ту до печката да греят триците, ту до бика да му топлят долните части.  Хеле, на сутринта работата станала. Двамата помагачи се разделили щастливи - бай Недялко, че кравата е заплодена, а баба Атанаска, че на стари години е научила нова дяволия.
    Минало време. Теле заприпкало около кравата. Доволен и предоволен бай Недялко решил да отиде да благодари на собственика на бика и да почерпи за сполуката. Почукал на портата и повикал както преди. Показал се стопанинът. Като разбрал кой е, старецът откъртил един кол от градината и го подгонил с яростни думи:
    - Твоята мама-а-а-а. Ти ли си тоя, дето си научил жена ми на тая шъшкания. От шест месеца ми изпогори долните части с трици.