В родни левчета и в марки
пачки, пачки... хилядарки.
Вила, ключове, кола
"стискат" младите в ръка.

И започват дни семейни
тихи, кротки и блажени,
но...след месец във леглото
спи "мъката" с теглото.

Дежурна нощ, дежурна ласка
падат розовите маски.
"Днес боба май е прегорял!"
Друг, утре, хляба е изял!

А тя измъчена, горката,
нали не е от вчера на земята,
нейде в нечия "землянка"
сладичко със друг си нанка.

И от сватбената снимка,
таз усмихната картинка
ни гледат четири очи,
а... любовта мълчи, мълчи...