По-възрастният
Дядо Петър
и дядо Ангел освен като набори, бяха и едни от най-известните рибари в
нашия край. Винаги заедно ходеха на риболов. И пак двамата седяха вечер
в кръчмата. За да разкажат нещо около днешния улов или някое от многобройните
си приключения. Никой и никъде не беше чувал да си съперничат. Да подмятат
или да не вярват на приказките си.
Затова
една вечер останалите посетители се същисаха. Когато дядо Петър отправи
на висок глас предизвикателството.
- Ангеле, - рече той.
- По-възрастен рибар съм от тебе.
Вярно,
че другите не бяха се взирали в техните егенета. Като връстници може и
да имаха някой и друг ден или седмица разлика. Факт не особено впечатляващ
за рибарското им дълголетие.
- Не може да бъде
- възрази почти моментално и категорично дядо Ангел.
Всички се съгласиха
с неговия довод. Така де, кой ще води статистика на дребни работи.
Дали малкият Петър или неговият връстник е отишел по-напред на реката.
- Така е - запъна
се като едър сом из подмол дядо Петър. Търпението на другите се опъна.
Още малко и ще вземе да се скъса. Добре, че по-възрастнияг се оказа и по-съобразителен
рибар. Отпусна леко макарата.
- Може и да не вярваш,
но е самата истина, Ангеле - рече той. - Баща ми лека му пръст, също беше
запален рибар. Веднъж на реката срещнал млада и хубава пъстърва. Уловил
я. Тя му станала жена, а по-късно и моята майка.
Проумя
ли сега, защо съм по-възрастен рибар от тебе. Бил съм на реката, още преди
да се родя.
Единодушно
се съгласиха всички в кръчмата с доводите на дядо Петър. Наистина дядо
Ангел като по-млад и неопитен, беше пропуснал да забележи, кога е бил за
пръв път на реката. А без това, никой нямаше да го причисли към рибарите.
