Цветан  Розов

 
Рибарят  и  златната  рибка

    Както е известно от колегата Пушкин, Рибарят и неговата бабичка получили ново корито, просторно жилище и някои други неща. Разбира се, това станало с помощта на златната рибка, която Рибарят уловил, а след това пуснал обратно в морето.
 И всичко щяло да приключи кротко и мирно, ако не била лакомията на Бабата.
 - Време е да оправим и внуците! - казала строго тя. - Анчето да учи на държавни разноски в чужбина, а Пенчо да стане естраден певец!
 - Но той не може да пее! - възразил Рибарят.
 - Ще, ще, с помощта на златната рибка ще пропее!
 - Но...
 - Тръгвай, човече, да не пипна хурката!...
    Рибарят отишел на брега, извикал златната рибка и, като заеквал от стеснение, й предал поръчката на Бабата.
 - Лесна работа! - успокоила го златната рибка. - Ще изпълня молбата ти.
 "Вече няма за кого да ходатайствам! - си помислил облекчено Рибарят. - Ще си отдъхне най-после златната рибка от мене!"
    И се отправил към къщи. Но щом отворил портата, се дръпнал като ужилен назад. Дворът бил пълен с роднини и познати. Те го забелязали и с викове: "Вуйчо... баджанак... чичо... бате... свате... шурек... комши... ", се спуснали към него.
    Рибарят не ги дочакал - хукнал с всички сили обратно към брега. До ушите му достигали само отделни думи: "Депутат... приватизатор... шеф на РМД... митничар... дипломат... фолкпевец... футболист.
 Най-сетне Рибарят пристигнал запъхтян, извикал златната рибка и я замолил:
 - Искам да се махна от моите роднини и съпартийци! Прати ме там, където не могат да ме открият никога!
    Тогава до брега приближил кораб, Рибарят се качил и скоро изчезнал от погледите на пристигащото множество.
    Бабата, която предвождала челната група, стояла няколко мига като препарирана. После се замятала по пясъка, заскубала косите си и занареждала:
 - Как ще се живее сега, божкее... Какво ще стане с мене занапред?
 - Ще се върне!... Ще ти прати колет от чужбина!... Ще ти наме рим друг дядо!... - започнали да я успокояват близките.
 - Ама чакайте, вие какво?... - съвзела се най-после Бабата. - Че аз не плача за моя старец!...
 - Ами за кого?
 - За златната рибка! Мислех да ме направи поне бизнес-дамаа!... И тя заревала още по-силно.


 
 


 

Copyright © 1993 - 2002  От ВАС за ВАС
Всички права запазени