Илко  Иларионов

 

Модата  и  ние


О, мода! Думичка вълшебна.
О, мода! Нужна и потребна.
Бъди такваз що вечно си била
по градове паланки и села.

Бъди ти "шантава"! Бъди добра!
Нищо, че ни водиш за носа.
Бъди класическа и строга,
бъди космическа, за Бога!

Признавам, най-лови окото
нещо голо от бедрото.
Скоро споменът не ще изстине
за времето -"бикини-мини".

То беше време на любов.
Ехтеше страстен поетичен зов.
Запяха бебета в страната,
за модата и за жената.

Оня ден със моя слух
молба гореща подучух
мъж незнаен кършеше ръце
и ридаеше от все сърце.

"- На колене любима падам,
от желание едничко страдам -
да целувам твоя лик любим,
а не грима на "Фармахим"!"

Знам, лицето и очите
са много важи за жените,
но нека слагат два-три грама,
всичко друга е измама.

Едва ли нявга по седенки
са се клепали със сенки.
На Майстора от дивните картини
ни гледат българки- богини.

В тясна връзка със храната
е модата ни във страната.
Тази тема ще закърша
и със нея ще завърша.

От както свят светува
човек купува ли купува
Купува хляб, купува мляко
и тъпче се с пържоли яко.

Налива се с вино и бира.
Коняк и водка не пробира.
И тъй години, месеци и дни
трупа лой и тлъстини.

И започват тежки драми
с излишните килограми
Всичко е за туй, защото
съществува на света килото.

Ами сега! О,Боже, помогни!
И в кръста леко ни стегни.
Нека бъдем тез що бяхме,
когато толкоз не ядяхме!

Дядо Боже чу и се обърна.
И тъй им кротичко отвърна:
"Щом сте толкоз пили, яли,
да ви оправят модните централи!


 
 
 
 
 


 

Copyright © 1993 - 2002  От ВАС за ВАС
Всички права запазени