Съпруга води
съмнителни разговори
В просъница
чувам гласа на жена си, от хола, която говори по телефона толкова рано...
- Ало Петър Иванов,
ако може да се обади! - но очевидно оттатък отговориха отрицателно, защото
тя трясва слушалката и набира друг номер.
- Валентин Петров,
моля! Аа, Владо, добро утро, здравей! Не съм те виждала от два дни, домъчня
ми!... - очевидно оттатък смутолевиха нещо оправдателно и гласът на моята
става умилкващо-нежен и настъпателно-галещ. - Моля ти се, Вальо, нали ми
обеща оня ден? Бива ли така? Кажи а, Валенце? Искам да те видя днес! Хайде,
чакам те на нашето място, там, ти знаеш...
Дъхът
ми секва, сърцето ми почва да бие на тихи обороти, отмалявам и без да искам
съм налапал половината от калъфката и тъкмо да стана, моята оттатък продължава:
- Слушай, слушай,
ако и сега ме излъжеш не искам да те виждам повече, знай го!
Идва
ми да си дерна пижамата, да ревна като звяр, а телефонът звъни и моята
вдига слушалката:
- Не се оправдавай,
Симо. По-несериозен човек от тебе не съм виждала. Не ме уважаваш ти! -
тропва с крак тя. Лично искам да те видя днес. Хайде, миличък, чакам
те!
Като
изхвърлен от катапулт скачам, късам и хвърлям всичко напреде си, светкавично
отварям врата на хола. Моята благоверна седи на дивана, тъжно вперила поглед
в телефона и аз отведнаж омеквам. Работният ден започва след половин час.
Жена ми е класна ръководителка на "пети Б" клас и за сетен път вика децата
на училище....
